Предисловие | В началото на този месец имах чудесната възможност да прекарам седмица в една от най-любимите ми дестинации, а именно Маракеш (Мароко). В няколко отделни поста ще ви запозная отблизо с местата и изживяванията, които горещо бих ви препоръчала да опитате. Само не взимайте пример от мен и не планирайте ваканцията си там в средата на лятото.
Музеят „Ив Сен Лоран“ беше на върха на листа ми с „задачи“ и още на втория ден завлякох Кристина към северния изход на Медината (старият град, заобиколен навсякъде от стена), откъдето следват само 10 минути разходка из новата част на Маракеш до сградата на музея и съседните градини Jardins Majorelle (билетът е комбиниран).
От последното ревю на haute couture линията на Yves Saint Laurent са минали 17 години. По това време новопредставените ready-to-wear колекции на модната къща са дело на Том Форд, а самият Ив Сен Лоран се занимава ексклузивно с haute couture – невъзможно луксозни модели, изработени в една-единствена бройка, по която се извършват индивидуални поръчки. Този дял от бизнеса е основата, върху която марката е построена, но бива спрян през 2002 г., а през 2008 г. почива и самият Ив. Седемнадесет години, през които културното наследство на оригиналната линия е запазено от Фондацията Pierre Bergé–Yves Saint Laurent, чиято мисия е да опази и сподели творчеството на Ив Сен Лоран. Междо другото вторият музей на фондацията се намира в Париж.
В продължение на 40 години Ив Сен Лоран разработва свой собствен стил. Докато подкрепя еманципацията на жените, многото иконични облекла, които е проектирал, са станали част от историята на XX век. В същото време Ив Сен Лоран е последният от големите, ученик на Кристиан Диор и доминираща сила в бавно отминаващата епоха на висшата мода. Във вечерните облекла виждаме препратки към живопис, литература, театър и култури от всяка точка на света. Музеят разкрива едно безкрайно въображение, но и усет за безвременен стил и женствено присъствие.
Експозицията целенасочено избягва дълги параграфи от текст, принтиран по стените, и детайлни биографични забележки. Вместо това ви посреща кратък тунел: от едната страна по стената бягат сканирани оригиналните скици и рисунки на дизайнера, а от другата – десетки рамкирани моменти от живота му, под които върви стрелка с минималистични забележки към фотографиите.
След тунела ви посреща шеметна комбинация от визуални и звукови изненади. Във въздуха се чува гласът на Ив, даващ интервю на френски, а английски субтитри се появяват по стените. Следват шумове от хаос зад кулисите: той дава напътствия на моделите и се шегува с тях. Следва музика, докато видео монтаж от шоуто бива прожектиран по стените – толкова много неща се случват едновременно, че ние и някои от посетителите се озовахме седнали на пода, следейки клиповете като в транс. И разбира се, самите модели. Камера трудно може да улови правилно цветовете, драпирането на материалите, изключителните детайли – всичко това просто трябва да се види. Някои от якетата са инкрустирани с килограми от полускъпоценни камъни и минерали, от други „растат“ минзухари и теменужки от слоеве коприна и тичинки от диамантени мъниста. Красотата в залата остави абсолютно всички безмълвни.
Не пропуснахме да отделим време и на документалния филм в аудиториума и да разгледаме научната библиотека с над 5000 тома.
За да допълним деня, се разходихме в градините в съседство. Jardin Majorelle всъщност е ботаническа градина, създадена от френския ориенталист Жак Мажорел, който отделил почти 40 години в събиране и организиране на растителните образци. През 80-те години Ив Сен Лоран и партньорът му Пиер Берже закупуват градините и имота към тях, които в онзи момент са в окаяно състояние поради липса на пари за поддръжка. Синият цвят, с който къщата е така позната, е наименуван bleu Majorelle. Прекрасен завършек на един прекрасен ден.
