2020-та върви в свой извънреден авторски ритъм, поднасяйки толкова много предизвикателства на всички. За теб самата, какъв е ритъмът на тази неподвластна на контрол година – буквално и метафорично?
Тази година бе голямо изпитание за човечеството, за външния и вътрешния свят, в който живеем като индивиди. За мен лично бе една трудна, но градивна година, изпълнена с уроци, препятствия, смирение и желание за промяна. За себе си осъзнах как ценностите, с които живея може би не са есенцията на един здравословен и дълготрайно щастлив живот. Ритъмът ми беше по-скоро на бързи обороти с големи амплитуди между позитивното и драматичното, разбирайки това в момента работя върху промяната в себе си. Осъзнаването е само първата стъпка.
Вторият ти сингъл On My Way е посветен на убийствения натиск в отношенията, на отровните връзки, които довеждат до лудост и раждат насилие. Споделяш, че си изпитала всичко това. Как се преживява подобно нещо?
Не мисля, че такова нещо се преживява. То винаги оставя своя белег върху теб и трябва усилено да работиш върху себе си, за да не се превърнеш ти самия в токсичен човек. Жените по природа имаме грижовност и майчин инстинкт и много от нас „залитат“ по хора, на които искаме да помогнем или искаме да спасим. В голяма част от случаите това довежда до тези връзки с изразен емоционален тормоз, когато човекът отсреща не само се възползва от вродената женска нежност, но и умело ни манипулира да оправдаваме всяко негово действие и грубост.
Данните в България са стряскащи – всяка трета жена е била жертва на насилие, а от началото на пандемията 8 българки са изгубили живота си, убити от своя партньор. Защо според теб домът, който всеки очаква да бъде извор на живот и любов, се превръща в жертвено бойно поле?
Проблемите са много и се намират в различни пластове. Като цяло мисля, че в България имаме генерален проблем с агресията. Вижте само какво се случва по пътищата? Друг голям проблем е и липсата на наказуемост за тези престъпления, върховенство на закона, добра правосъдна система, качествен механизъм за помощ и закрила на жертвите. Важно е да се каже, че това не е битов проблем, който обхваща само една прослойка на социума, напротив, домашно насилие има и в много привидно „щастливи“, успешни и богати семейства. С разговори, които съм провеждала с клинични психолози, занимаващи се с жертви на насилие, разбрах, че много жени са и умишлено държани материално зависими, като пример мога да дам реален цитат: „С парите, които имам, ще взема децата и ще те изхвърля на улицата.“
Голям проблем е и ролята на майките в този случай – жените, които толерират агресията на синовете си и ги поощряват за всяко тяхно действие. Има манталитетен проблем в България, че домашното насилие е нещо, което трябва да си „остане в семейството“, а наблюдатели – много. Съседите, които чуват всичко и си мълчат, роднините, които толерират това поведение, има дори случаи на полицаи, които отиват при подаден сигнал и казват на мъжа: „Я, ти се оправи с нея.“
Цялото интервю с Рут Колева четете в новия брой на сп. ELLE
