Колко често не можете да си кажете името, защото роклята ви толкова силно е „прегърнала“ гръдния кош, че накрая на вечерта сте като риба на сухо? Колко често ви идва да хвърлите високите токчета, защото болката в краката ви пронизва чак до мозъка? Достатъчно често, че да оцените онзи момент, в който нахлузвате дънките и кецовете и се чувствате свободни!
През 1926 г. Коко Шанел променя понятията за комфорт и стил в модата завинаги, заклеймявайки корсета и създавайки малката черна рокля, превърнала се във вечната класика. Чудя се, ако революционната дизайнерка, дръзнала първа да облече нежния пол в панталон, беше жива днес, дали нямаше да каже: „Всяка жена трябва да има в гардероба си първо чифт дънки и после малка черна рокля за разкош“?
Тъмносиният памучен плат, създаден от Леви Строс за златотърсачите в Америка в средата на 19 век, от десетилетия е златното съкровище на модата. Макар че първите дънки за жени се появяват чак през 1953 г. (мъжките са от 1873 г.), без шумни кампании и без милиони за маркетинг и реклама, те бързо си проправят път от Америка до всички точки на света. Пробиват дори желязната завеса по време на Студената война и се превръщат в символ на свободата. От едната страна е нежното ни „Аз“ – стилно и женствено, от другата е това, което смело си присвоихме от мъжете – дънките, защото сме доказали, че можем да сме силни момичета, без да губим своя чар.
Затова в новия брой на списание ELLE не просто отваряме новите есенни дневници на денима, а търсим отговор на въпроса: „Все още ли ни трябват токчета, за да се изравним с мъжете?“. Спускаме се сред подводните течения на стереотипите, като тези, че жените не шофират добре, защото са колебливи, а мъжете са решителни, затова те са по-добри ръководители, или че блондинките са глупави, а момчетата не плачат… „Никой не се ражда сексист, но обществото натрапва тези и много други твърдения, докато форматира съзнанието на момчета и момичета и ги накара да усвоят тези идеи, да ги приемат за неопровержими факти. Шаблонното мислене, наложено като безусловна истина, засмуква надолу. Черна дупка“, пише редакторът ни Станислава Петкова.
А някъде бях чела, че ако броят на жените, заети в сектора на информационните и комуникационните технологии, се изравни с броя на мъжете, брутният вътрешен продукт на Европа ще се увеличи с 9 милиарда евро годишно. Но да оставим цифрите на икономистите! Като за начало, стига ни свободата да мечтаем, мислим и постигаме целите си. Без предразсъдъци и без клишета!
Търсете новия брой на сп. ELLE!
