Едно от чаканите ревюта на седмицата на модата в Лондон бе това на Simone Rocha. Този път колекцията есен/зима 2026 е по-малко приказка и повече вътрешен монолог – размисъл върху идентичността, принадлежността и крехкия баланс между сила и сантименталност.
Този сезон Роша изоставя чистата романтична фантазия в полза на по-сложен, почти противоречив наратив. В основата стои препратка към ирландската конна култура и митология, включително символа на белия кон Enbarr – превърнат в метафора за бягство, младост и трансформация. Но тази митология не е представена като бягство от реалността, а като неин контрапункт – дизайнерката умишлено „прорязва митичното с реалното“, включвайки елементи на спортно облекло и работническа естетика.
Най-интересният жест е именно този сблъсък. Сатенени бомбъри, тренировъчни якета и чорапи до коляното биват омекотени от дантела, панделки и перли, докато строгото мъжко шивачество е „замърсено“ с корсажи и флорални мотиви. Резултатът е силует, който не принадлежи изцяло нито на романтичната героиня, нито на уличното момиче – а на някаква нова, хибридна фигура.
Текстурите играят ключова роля в този разказ. Туид, тафта и найлон съжителстват с розетки, панделки и индустриални метални детайли, създавайки усещане за дрехи, които носят памет – дрехи, които са „обичани и в тях се живее“. Те са като нов дом за тялото, което пък приютява съзнанието и вътрешните бури на личността.
Прегръдката на дрехите на Роша носи комфорт, но и изразява емоционална сложност. Дизайнерката не предлага лесна красота. Вместо това тя създава напрежение – между спорт и церемония, между детство и зрялост, между нежност и защита. Колекцията не е разказ за бягството в приказката, а за съществуването в реалността – с всичките ѝ белези, спомени и противоречия.