Бавността може (и трябва!) да бъде начин на живот. Тя не е скорост на живеене, действия или мислене. А усещане, разбиране, наслада от случването, миговете и красотата. В Мюнхен са знаели това още преди 35 години, когато излиза книгата на немския автор Стен Надолни – „Откриването на бавността“ (The Discovery of Slowness, непреведена и до днес на български).
Романизираната биография за английския мореплавател и изследовател на Северния полюс Джон Франклин предлага интересен поглед върху естеството на времето. Издаден в последствие на повечето световни езици, романът се превръща във възхвала на бавността – качество, което Джон Франклин притежавал в изобилие, твърди авторът.
Въпрос на стратегия
Допреди появата на книгата бавното темпо било свързвано предимно с изоставане и назадничавост. Според Стен Надолни обаче тъкмо стратегическите изчаквания – да отминат например ледовитите зими, преди да може да се продължи с експедициите на терен – са позволили на Франклин да направи откритията си.
В резултат днес името му носят няколко града, залива, острова, протока, реки, езера и планини. „Той постига победи, немислими за разбързалото се множество“, пише Надолни, който става популярен в света на бизенса, където изнася семинари пред ръководни кадри за това, как да следват философията на забавянето.
Славата му днес би била особено разбираема, предвид копнежа ни по така наречения „дауншифтинг“ (от английски – превключване на по-долна предавка). Сега, повече от всякога, бързаме. И като че ли все по-рядко можем да си позволим да намалим скоростта, вместо да сме съсредоточени в кратките срокове, ефективността, количествените измерения. Приемаме щастието като дестинация, вместо като път, насладата от който не намалява, ако забавим темпото.
Като римляните
Философията на Надолни е напълно приложима и в любовния живот. Slow Sex, или буквално – бавният секс, само на пръв поглед е радикална концепция. Той изисква от нас онова, от което по презумпция все нямаме: твърде много време. И то, за да предприемем едно дълго и чувствено пътуване, в което да изгубим напълно от поглед крайната цел – оргазма. Да си представим за (повече от) миг, че той няма абсолютно никакво значение. Че протичането е много по-важно от приключването.
SAPIOSEXUAL, ИЛИ ЗАЩО УМЪТ Е ТОЛКОВА СЕКСИ
„Бързай бавно“ е бил и любимият девиз на Август Цезар. Популярният латински израз и до днес се свързва с начина, по който е покорен античният средиземноморски свят, за да бъде изградена Римската империя. Смисълът на тази стратегия, приложена в леглото, обяснява южноафриканската учителка по тантра Диана Ричардсън, която е и сексолог, в едноименния си бестселър „Slow Sex“.
„Фокусираният върху оргазма секс не води нито до отпускане, нито увеличава енергийното ниво“, казва Ричардсън и сравнява оргазмите с опиатите, които могат да доведат до нездравословно пристрастяване. Дори да не се стигне до там, предвид популярността на порното, едно е сигурно – сетивата ни са така претоварени от ярки дразнители, че често не успяваме да се насладим на по-нежните нюанси.
Изкуството на интимността
Учението на Ричардсън е в същината си едно дъ-ъ-ълго упражнение по сексуално търпение. „То позволява да се пробудят отново всички чувства“, съгласен е и руският сексолог Юрий Прокопенко. „Тогава се отваря вратата към емоциите и се затваря тази, през която сме настоявали да видим резултата. Това е особено важна промяна за мъжете.“
До същия извод достига и психоаналитикът Алън Ерил, който препоръчва техниките на забавянето при двойките с дълъг стаж или при преждевременна еякулация. В Slow Sex е важно нивото на възбудата, което сме свикнали да възприемаме като най-важен сигнал в любовната игра, да остане ниско. Смисълът на любовта не е в инстинктивния дренаж на страстта.
Той е в баланса между импулсите и спокойствието. В прегръдката, от която се усеща отдаденост. В целувката, която може да продължи с минути. И дори отвън да изглежда сякаш почти нищо не се случва, истинското случване е във вътрешния свят – в главата, сърцето, душата. Където главен герой е концентрацията върху партньора, но най-вече върху собствените усещания и потребности. Нещо като медитация, при която чувстваме как тялото ни се отпуска, сърцето бие по-бавно, а умът се освобождава от мисловния поток.
Храна за сетивата
Казано метафорично, човек слиза от магистралата и тръгва по тайни офроуд пътища, за да изследва с любов и любопитство непознати еротични територии. В тях може и да навлиза по-бавно, но пък те му дават повече храна за сетивата.
КОГАТО ТОЙ ИСКА ПРОСТО ГУШКАНЕ
Наградата за положените усилия е тъкмо повишената чувствителност, плюс едно напълно ново разбиране между партньорите. А също и изумлението от многообразието на възможностите ни за сближаване. Все неща, които рядко се случват, когато определяме секса само като бърз и горещ.
Възможно ли е обаче всяка двойка да усвои принципите на бавния секс? И да, и не – колебливи са специалистите. Прясно влюбените, по разбираеми причини, рядко се оказват подходящи кандидати за подобна сесия. За тях са упражненията на Ричардсън по ориентирано към бъдещето опознаване на собствената сексуална компетентност. Защото няма нищо лошо в изкачванията с бързо темпо. Но кой не би предпочел да постои на върха, за да се полюбува на гледката още някоя и друга минута?
