Ако имаш възможност сам да създадеш свят, би ли избрал да живееш в него?
Точно този въпрос поставя тазгодишният български павилион на Венецианското биенале. Проектът „Федерация на минорните практики“, куриран от Мартина Йорданова изгражда цяла среда, в която посетителят е поканен да бъде активен участник, вместо пасивен зрител на филмите, прожектирани в залата. Така България се нарежда сред най-концептуалните и дискутирани национални участия във Венеция тази година.
Разположен в историческата зала „Тициан“, павилионът събира изцяло женски екип от артистки: Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Те работят работят с видео, филм, пърформанс и дигитални формати, за да разгледат темите за идентичността, дезинформацията, технологиите, екологията, труда и колективна памет. Видимо в основата на изложбата стои движещият се образ. Всеки от четирите филма използва различен визуален език: от поетични и почти хипнотични кадри до по-документални и социално ангажирани наблюдения върху света, в който живеем.
Общото между всички работи е опитът да се разбере как обществото функционира в период на постоянни кризи, трансформации и технологични промени.
Особено силно впечатление оставя Венета Андрова, която живее и работи между София и Берлин. Практиката ѝ комбинира CGI, архивни материали, документални елементи и алгоритмични процеси. Във филма си тя разглежда с ирония и прецизност как работят т.нар. „сайтове гъби“ – мрежи за масово разпространение на дезинформация и манипулативни идеологии, които оформят съвременната дигитална среда.
Гери Георгиева, базирана в Лондон, внася напълно различна енергия – някъде между попкултурата, фолклора и пърформанса. Визията на филма ѝ разкриваше няколко екрана, в които има повтарящи се картини, а в центъра е самата Гери, която чете особен новинарски блок на английски. Във Венеция тя представя и пърформънса „Venus III“, в който човешкото тяло се появява като нестабилен и непрекъснато променящ се образ, разположен между физическо присъствие и дигитална проекция.
Мария Налбантова насочва погледа към връзката между човека и природата. Видео творбата ѝ „Блатна песен“, заснета в Драгоманското блато, съчетава местни истории, екологични процеси и гласовете на женска певческа група от района. Работата превръща блатото в символ на памет, възстановяване и грижа.
С филма „Географията е съдба“ Райна Тенева разглежда връзката между пространство, политика и идентичност. Художничката се завръща в родния си Казанлък, за да покаже една паралелна реалност между розите и оръжията – едновременно проследявайки розобера в региона и процесите във военния завод „Арсенал“, един от ключовите центрове на оръжейната индустрия в България.
Павилионът обаче не се изчерпва само с филмите. Пространството, създадено от архитектката Катерина Габро, функционира като жива система, през която посетителят преминава физически и емоционално. Изложбеният дизайн води публиката между близко минало, спекулативно настояще и възможно бъдеще. В центъра на цялото преживяване стои интерактивната игра KAZANA, разработена от екипа на VAR Lab под ръководството на Златка Узунова. Тя обединява четирите филмови свята и позволява на посетителя да влияе върху развитието на средата чрез собствените си решения. В края играта визуализира статистики, показващи към какви ценности клонят участниците – власт, справедливост, прогрес, регрес и други модели и „социални настроения“.
Така „Федерация на минорните практики“ показа творби, поставящи въпроси за личната отговорност, колективното бъдеще и начините, по които всички ние участваме в изграждането на реалността – понякога „деформирайки“ я в нещо друго, за добро или зло. Именно тази комбинация между социална чувствителност, технологичен език и силно визуално присъствие превръща българския павилион в едно от най-значимите участия във Венеция тази година.
