Миналата седмица навърших цели 25 години. И ако това не ви звучи толкова гръмко, мога да го сервирам така - миналата седмица навърших цял четвърт век!
Не знам какво е специалното на тази възраст, но от година чувам от различни хора, че трябва да е драматична заради огромните личностни промени, които ще настъпят в мен. Общо взето - щяла съм да се превърна в съвсем нов човек.
Стоях аз на заветната дата с торта в ръце, заобиколена от най-скъпите ми приятели, когато часовникът удари полунощ.
Нищо свръхестествено не усетих. Любимите ми хора продължаваха да ми ръкопляскат, че съм помъдряла (поне така се надяваме всички) с още една година, а аз, все така същата, стоях с широка усмивка пред тях и се опитвах да си спомня как се реже торта на парчета.
Честно казано, малко се разочаровах от липсата на магическа метаморфоза. Повечето ми приятели, с които в последния месец разговарях, наистина минаваха през някаква фаза на себеоткриване. Главният проблем, който повдигаха е, че не знаят какво правят с живота си и че искат по друг начин да им се случват нещата. Супер, бихте казали. Да дерзаят! Ами да, ама другият проглем е, че и те не знаят какво точно искат, за да си съставят план как да го постигнат.
Страхът от пропиляването на най-добрите години ги слага на стендбай. На 25 идва осъзнаването, че още по-големи отговорности дебнат зад ъгъла. И никой не ги иска тези отговорности, за това и стоят с две-три крачки преди този ъгъл и непомръдват. Опитват се да не дишат и да не мигат шумно, за да не бъдат забелязани и, не дай си Боже, отговорностите сами да решат да се доближат към тях. "Има време", казват си и се въртят в кръг.
На 25 от "млад и креативен" минаваш на "все още млад и креативен".
Но тази криза много логично обхваща моето поколение. Ние сме израстнали с вярването, че сме специални, че сме уникални и че сме на тази земя неслучайно. Имам един приятел, който с всеки нов филм на супергерой буквало се преобразява в ролята му - облича се като него, говори като него, реагира като него.
Лудост? Може би!
Поколението ни е пораснало гледайки филми за супергерои, четейки книги за магьосници, които успяват да се преборят със злото и създават по-добро бъдеще. Неслучайно филмите адаптирани от комикси в момента имат такъв невероятен успех - ние самите искаме да има такива свръхестветвени герои и не само - желаем ние самите да сме такива.
Моите връстници не търсят просто работа - търсят кауза!
Светът, в който живеем - технологичен и прагматичен позволява един много различен начин на работа и на развитие. Моята генерация наистина вярва, че трябва да прави нещо значимо и обикновената работа от 8 до 5 съвсем не я удовлетворява. Масово, приятелите и познатите ми търсят позиции, които да дават смисъл на живта им. Търсят проекти, в които да се впуснат с цялата си страст, защото вярват в човешкия прогрес.
Пишейки тези редове, осъзнавам какви сме романтици.
Проблемът на 25-тата година е силното желание да бъдем така бленуваната промяна в света, но стигаме до извода, че не знаем как можем да подпомогнем за тази промяна.
Ето ви и кризата - толкова егоистична, но едновременно с това - толкова хуманна!
