Когато работите в модно списание, искате или не, ставате полуексперт по хранителните въпроси и здравословния начин на живот. Сутрин, още със ставането от леглото, започвате да пиете вода с лимонов сок (стимулира обмяната на веществата, казва колежката ви от отсрещното бюро). Добавяте чиа семена и годжи бери на всичко, сякаш са подправка, а не суперхрана (с антиейдж действие, четете между редовете в менюто на отдел „Красота“). И си правите брауни от сладки картофи – без брашно и подсладено само с фурми (защото „захарта е новият тютюн!“). А кой ще иска семейството му да яде цигари!
Тялото мечта е само за онези, които се откажат от всичко вкусно.
Чисто меню
Вредните храни днес като че ли са много повече. Всяка хапка, според книгите за здравословно хранене, натрупани една върху друга на бюрото ми, може да се превърне в заплаха пред моето телесно, психическо и визуално благоденствие. От бялото брашно се дебелее и човек се уморява. Прясното мляко е виновно за проблемите с кожата и червата. Темата за месото по-добре да не я подхващаме...
Спасението от всички злини, изглежда, е детоксът и концепцията за т.нар. „чисто“ хранене. Или поне така излиза, като надникнете в интернет, където мисионерките на здравословното меню са винаги в добро настроение и с поруменели скули („ах, какво сияние!“). Тези магьосници превръщат карфиола в ориз, тиквичките – в спагети, и авокадото – в шоколадов мус.
И уж всичко е супер вкусно, ала със следната малка уловка: блясъкът, вечната младост, енергията и тялото мечта са само за онези, които на практика се откажат от всичко вкусно (Жизел Бюндхен не ядяла домати – спомагали били възпалителните процеси в организма).
Хранителна религия
А понеже да се храниш безвкусно цял живот е почти невъзможно, или поне – нечовешко, всеки от нас все някога кривва от правия път. И после изпитва вина, естествено, заради новата хранителна религия, чиято пропаганда постоянно ни кара да се чувстваме като грешници. Което също се оказва проблем! Особено откакто учените доказаха, че гузната съвест води до натрупване на мазнини.
Чувството за вина е предпоставка за емоционално хранене.
Обяснението: чувствата са предпоставка за емоционално хранене. Всички жени знаем какво значи това. Познат ни е и стремежът към съвършенство, който ни изкушава да мислим в рамките на „всичко или нищо“. Когато не успяваме да контролираме на 100% какво влиза в чинията ни, се предаваме и превключваме на другата крайност – импулсивното консумиране.
Паста вместо баста
Като радикално средство срещу повсеместно изпитваното чувство за вина предлагам едно пътешествие. До Италия например. Там живеят най-здравите хора на света, според най-новата класация за Глобалния индекс на здравето. Така че, да се поучим от италианците и тяхната закуска с капучино и кроасан.
Макар и в разрез с всякакви здравословни правила, подобно начало на деня ни напомня, че няма как да изкараме следващите часове спокойно, ако от първите минути треперим какво може да объркаме с посягането към чинията. Финалът на деня пък, отново по италиански, е с паста.
Шоколадът и истинската паста ни озаряват по естествен начин!
Добрият вкус
Храненето може да е такова удоволствие, нали! Децата на италианците явно знаят това и бързо се ориентират към сладостта на пъпеша, вместо към веган десертите. Да, най-малките имат усет за добра храна. Когато говорим за здраве, тя може да е ябълка или морков.
Но ако говорим за насладата от живота, за разнообразието от вкусове и за лукса да си затворим очите пред някоя и друга забрана, то тогава можем да допуснем доброто да съществува и под формата на шоколад или паста (истинска, вместо от тиквички). И да ни озари по естествен начин – с усмивка от щастие за това, че сме хора. Истински, живи хора, които могат и да грешат.
