Думата „винтидж” се свързва с винопроизводството. Това е процесът на бране на грозде и създаване на крайния продукт. „Винтидж” виното е произведено от грозде, изцяло или предимно отглеждано и прибрано в една определена година. Макар и не много коректно терминът се прилага за всяко вино, което се възприема като по-старо и с особено добро качество.
В различни речници откриваме определението за „винтидж” като: „1. Сезонен добив на вино, 2.Вино с добро качество, произведено в определена година”. В друг онлайн речник дефиницията е подобна, но и допълнена: „6. Вид датиран обект, който препраща към годината си на производство”, „9. Представящ високо качество на минали времена”, „11. Най-доброто нещо от даден вид”. В кеймбриджкия онлайн речник за „винтидж” дефиницията е: „С високо качество и трайна стойност, или показващ най-доброто и най-типичните характеристики на дадено нещо, особено от миналото”.
Стилът „винтидж” в модата се определя като непреходен и често забелязваме връщане към него заради специфичната му и интересна природа. Запомняща се остава колекцията на Мартин Маржиела в стил „винтидж”, който в края на 80-те години създава интересни дрехи от „татуиран” плат и парчета счупени гърнета, керамика и фаянс. Купува ги от битпазарите „втора ръка” и ги превръща в основен материал за колекцията си.
„Винтиджът” комбинира умело стари и нови дрехи, поставя в култ ретрото и завладява все повече нови и нови пространства.
Този стил наподобява стила на предишна епоха – правят се репродукции на по-старо облекло. Дрехите в този стил могат да бъдат произведени в търговската мрежа или ръчно изработени. Могат да се закупят в магазини за дрехи „втора ръка”, на гаражни разпродажби, специални магазини за винтидж мода и текстил. Градовете Челси и Брайтън в Англия са едни от първите места, на които може да се открият такива дрехи – там се организират панаири заради засиления интерес към този стил. В САЩ обикновено подобни магазини могат да се намерят в колежанските градове и в кварталите, в които се развива изкуство. Цените обикновено са по-ниски от тези на новите облекла с еквивалентно качество. В Америка те са в границата на 10 до 100 долара. Облекла, наподобяващи оригиналните винтидж дрехи най-много се произвеждат в Китай.
Търсенето и приемането на този стил се увеличава драстично в началото на 90-те години на миналия век. Немалка заслуга за това имат Джулия Робъртс, Рене Зелуегер, Кейт Мос, Дита фон Тийз и други популярни личности, които започват да залагат на винтидж акценти в облеклото си. В средата на XX-ти век филмите също допринасят за популяризирането му. Създава се дори и международно списание Vintage Life.
Паралелно с това нараства и интересът към екологичната устойчивост по отношение на повторното използване на материите и рециклирането. Понякога винтидж дрехите в лошо състояние се преобразуват и стават част от нова дреха.
Наблюдава се възраждането на исторически подкултурни групи като рокабили и суинг, които също повишават интереса към винтидж стила. Във Финландия дори е създадена организация с нестопанска цел, наречена „финтидж”, която се грижи за опазването на материалната култура и околната среда.
Тези вид облекла впечатляват с романтиката по отминалите времена, която навява. През 30-те години на миналия век например се популярни са пристегнатите талии и обема в раменете, напомнящи пясъчни часовници. Днес за постигането на този външен вид се използват луксозни тъкани и интересни детайли на гърба, които са били много обичани в миналото. През следващото десетилетие моделите се опростяват заради ограничените тъкани по време на Втората световна война. Въпреки това жените отново изглеждат страхотно. През 50-те години актуално е завръщането към френската висша мода. През 60-те се наблюдава голямо разнообразие в американската мода. Под влияние на хипитата се раждат много иконични начини на обличане, които са популярни и до днес.
Стилът „винтидж” не е застъпен само в модата, а и в начина на гримиране и в оформяне на косата.
Правят се и много тематични партита, вече и в България, на които музиката е предимно в музикалния стил суинг. За да отидем на такова събитие е нужно да „се върнем” в тази епоха, често чрез начина, по който изглеждаме. Не по-малко интересен е и начинът на обзавеждане на дома в стил „винтидж”. Ако решим да преобразим мястото, където живеем по този начин, без съмнение ни трябват професионални съвети, за да постигнем хармония и стил. Важно е например да избираме мебели и предмети, произведени през едно и също десетилетие, да наблегнем на светлите, пастелни тонове, да не прекаляваме с геометричните фигури и флоралните мотиви. Необходимо е да обърнем внимание на малките акценти като възглавнички, лампи, чинии по стените, книги в кожени подвързии, за да постигнем един на пръв поглед хаос, но изпълнен със стил и хармония комфорт. Съществуват и „винтидж” аромати. Такъв парфюм е например иконичният Шанел №5. Дизайнерите също черпят вдъхновение от този стил. „Винтидж” колекции имат известни модни къщи като Шанел, Диор, Живанши, Гучи, Версаче и други. В това отношение се позоваваме на думите на Прада: „всичко е измислено отдавна, много преди нашето тук и сега. Целта ни е да изменим съвсем малко пропорцията тук, да обновим технологията там и да стилизираме всичко това по нов начин”.
„Винтидж” стилът е безкрайно интересен, интригуващ, приказен и носи носталгия по едно отминало време. А както знаем, в модата новото често е добре забравеното старо.
Рубриката "Студентите говорят" е с подкрепата на проф. Любомир Стойков.
Ако сте студент и имате какво да споделите във връзка с актуална тема, то можете да се свържете с редакционния ни екип на info@elle.bg. ELLE дава пълна свобода на изразяване като вашият коментар може да е под формата на текст, графики, видеа и пр.
