Много често пристъпите на страхова невроза наподобяват напълно симптомите на инфаркта – сърцебиене, чувство за задушаване, болка в гърдите, потене и треперене. За щастие, щом кризата премине, всички неразположения изчезват и спокойствието се възстановява.
Постепенно проблемът се усложнява, защото болният изпитва страх от страха си. Някои хора организират живота си така, че да избягват всякакви опасни за тях ситуации – пазаруване в големи супермаркети, озоваване на непознато място - иначе казано, предпочитат да си стоят вкъщи. Такава е характеристиката на агорафобията /страх от големи пространства, изпълнени с хора/, която е най-често срещаното усложнение от страховата невроза. Другото е депресията.
Начини за лечение
В момента на пристъпа може да се вземе успокоително лекарство, но продължителният прием на анксиолитици води до риск от зависимост и не може да реши проблема така добре както поведенческата психотерапия, която е доказала своята ефикасност за предпазване от нови пристъпи. Много важна част от нея е оценката на страховете и класирането им от най-слабия до най-силния. Осъзнаването на проблема е половината от лечението.
Хомеопатията предлага някои природни средства, които успокояват паническите кризи. Особено се препоръчва Аконит 30СН – 5 гранули по време на пристъпа и още 5 гранули десет минути по-късно.
Сред билките най-подходящи са валерианата и пасифлората. Те успокояват сърцебиенето и чувството за задушаване. Обичайната доза е 25 капки тинктура от пасифлора и 2 капсули от 50 мг сух екстракт от валериана.
Техниките за релаксация – йога, медитация, хипноза и др., са много полезни като елемент от общото лечение и за смъкване на нивото на стреса.
