„Вълшебна книжка“ не е първата ти книга. Но е първият ти проект под формата на активна приказка. Какво значи това?
Първата ми детска книжка е, но я писах и редактирах, колкото трите ми за големи. Тя ми е като детенце, което тайно носих и отглеждах около девет месеца. Когато се появи на бял свят, беше вълшебен за мен и децата ми момент. Активна и интерактивна е, защото с нея можем и да се движим, и да пеем. Освен приказка за благодарността и кравичката Мина, която ще ви заведе на пътешествие чак до Индия, ще намерите над 30 йога асани, вплетени в историята, чудни илюстрации на Мила Попнеделева-Генова, както и 9 песнички. По песничките още работим с Константин Кучев – музикант с китара и цигулка и чудесно отношение към децата. Може да стигнете до музиката чрез QR код или чрез заглавията да ги намерите с телефоните си. В днешно време това е сякаш най-удобният вариант. С Косьо от септември ще работим и в проекта „тананикаща йога“, за да учим децата да търсят, изразяват и преоткриват себе си чрез музика и йога. Дотогава ще излезе и дискът ни към книжката, както и йога карти с включените асани. За повечето клипчета ще използваме срещите с децата покрай представянето на книжката.
Какво те вдъхнови за проекта?
Децата и детското настроение в мен. Моите деца и всички, с които като се срещам, предпочитат да им разказвам измислени приказки или да ги съчиняваме заедно, вместо да им чета. Вдъхнови ме и желанието да съчетая любимите за децата и мен начини за изразяване и общуване – приказка, музика, пътешествие и движение.
Казваш, че е история за благодарността. Това ли според теб липсва на съвременните деца?
На съвременните деца е добре да се говори и да им се показват добродетелите. За да ценят всичко, което си имат. Да търсят, виждат и избират красотата, приятелството, разбирателството, добротата, състраданието, търпението, уважението, а не агресията като подход. Затова тези качества ще са в основата на всяка приказка от поредицата ми, изразени чрез методите на йога като положителни утвърждения по време на релаксацията и други разказвателни и показателни техники.
Първият пример, който следват децата, е този от родителите. Ти по колко пъти на ден казваш „Благодаря“ на твоите деца и за какво?
За всеки малък жест от тяхна страна, като например донесените чинийки след хранене. Те от своя страна ми благодарят за приготвените ястия. За всяка една помощ или добра постъпка се старая да ги поощрявам чрез похвала, за да им покажа правилния път. Благодаря им, че са най-добрите деца, за които съм мечтала, а те на мен, че съм най-добрата мама, което ме прави безкрайно щастлива. Когато обаче ми благодарят за нещо, което съм им позволила с не особено желание, например да поиграят малко на таблетите, ги поправям, че това не е нещо, което им разрешавам с охота и не ми е приятно да ме оценяват в такива моменти като най-добрата мама.
Виктор и Стела също участват в проекта ти „Вълшебна книжка“. Сами ли пожелаха?
Разбира се. Винаги можех да поканя дечица от групата ми да се снимат вместо тях, но те сами пожелаха. Не ги карам да участват в нищо насила. Преди им обяснявах защо трябва да ходят на спорт и да учат английски или защо не трябва да се хранят с бързи храни, но вече не се налага. Стела идва с голямо желание на йога за деца. Виктор също идваше като малък. Но от 5-годишен, когато опита различни спортове, си избра тениса. Уважавам изборът им, а те – всичко, което правя. Виктор и Стела често си пеят песничките от книжката, дори пожелаха да участват в студийните записи. Вкъщи правят йога пози и гледат кой е по-гъвкав и издръжлив, а аз им се радвам. Преди време, когато и двамата идваха на йога с другите деца, ме ревнуваха и ме питаха защо толкова се обичаме с другите деца, като не съм им майка, сякаш учителите не могат да се харесват и обичат. После, за щастие попаднаха на учители, които си харесват професията и осъзнаха колко добре се чувства човек, когато си избере сам какво да работи. Тогава и отношението му към всичко, свързано с работата му, е такова всеотдайно, сърцато и радостно. Надявам се след време и те да намерят най-подходящите за тях професии, които да им носят радост.
С какво най-много ти помогнаха децата в проекта?
С емоционална подкрепа, уважение, отношение и вече разбирането към труда ми. Преди да издам книжката, съм я споделяла с различни възрастови групи деца. Четях им на глас и правихме упражненията, а те ми казваха кое им харесва и даваха идеи какво да добавя или съкратя. А когато измислях някои от песничките в рими, съм им предлагала по няколко варианта и винаги са били на едно мнение кой да остане. Една от песничките, която стана любима на повечето деца – „Песен на кръгчетата“, измислихме заедно с Виктор и Стела. Тя е в началото на книжката, когато раздвижваме различните части на тялото си и въртим в кръг врата, китките, раменете, глезените. Ако бях учителка в училище, щях да я използвам между часовете.
Ти си завършила „Предучилищна педагогика“ и „Поп и джаз музика“. Освен това си йога инструктор. Т.е. проектът „Вълшебна книжка“ е сбор от всичките ти интереси. Или имаш и още?
Не, стигат ми тези. Искам обаче да продължавам да се развивам в тях и да ги съчетавам. Сега работя по албум с мантри и народна музика, който чудесно допълва практиките ми по йога и се надявам да стане приятен за слушане и отпускане навсякъде. Понякога накрая на практиките ми изпявам песен на присъстващите в часовете ми за големи, друг път каня пианист, а скоро и самата аз ще използвам много интересен инструмент за финалната релаксация.
През последните години от музикалната сцена се насочи към йогата. Има ли голям интерес?
Съчетавам музиката с йогата. Освен това и двете ги приемам като сцена, на която излизам, за да давам и споделям нещо от себе си. Имат и много общо по между си, като правилното дишане, въздействието им. И двете са способни да лекуват и пълнят сърцата ни. И чрез музика, и чрез йога можеш да възпитаваш качества у себе си. Преподавам на бременни, деца и възрастни. Всички сме изложени на стрес, а в тези часове времето сякаш спира. Йогата навлиза наравно с другите спортни дисциплини в детските градини и това е добре, защото в нея има повече креативност и свобода, отколкото правила.
На какво йогата учи децата?
За ползите от йога в най-ранна възраст мога много да говоря. Те са повече видими в началото на физическо ниво, защото философията на йога в моите часове за деца не е засегната теоретично. Но свободата в действията и това, че няма съревнователен елемент, учи на уважение един към друг. Ще ти кажа на какво научи моите деца и тези, които идват в часовете ми. Научи ги да бъдат внимателни и търпеливи един към друг. Научи ги, че гъвкавостта е здраве, което ще им трябва дълги години. Че игрите и натоварването трябва да се редуват с почивка. Че йогата може да бъде забавен начин на разтоварване, в него може да се пее и играе и също да се постигат резултати. Че всеки има добри качества и във всичко може да се търси красотата. И най-вече, че с постоянството идва успехът.
