Един от най-важните фактори при оформянето на новите тенденции е именно заобикалящия ни свят. Цветовете и стилът на облеклата, които красят витрините, са отражение на начина на живот и мислене в дадения период. Затова и в средата на ХХ век, повлияни от световните конфликти, хората са се обличали като за война. Както у дома, така и навън.
Още с настъпването на войната, модата губи своята важност в живота на хората.
Цените на облеклата драстично се покачват, правейки ги достъпни само за тесен кръг от богати и влиятелни личности. Тематично с настоящите събития преобладаващите цветове са черно, сиво, тъмно синьо и тъмно зелено, а разнообразието на модели – крайно оскъдно. През този период се популяризира и повлияната от армейските униформи тенденция, а жените започват да носят панталони.
Обстоятелствата по онова време ограничават работата на моделиерите.
Но в същото време им дават и шанс да поработят с креативността си, за да създадат практична за военните времена мода, която да си заслужава парите. Така се появяват и чантите с вграден противогаз, дрехите с елементи светещи в тъмното, и да не забравяме – емблематичната кърпа за глава, която по онова време е служела за безопасност на жените във фабриките.
Много са факторите, които променят начина на обличане на хората, но най-значителният от всички е липсата на средства.
Безпаричието през 40-те години на миналия век обрича модата на семплота и минимализъм. В центъра на всичко е така наречения ‘утилитарен стил’. Породен от дефицита на материали, той има за цел да предостави на хората качествени облекла, които да имат възможно най-много приложения и възможно най-малко плат. По време на войната е било немислимо да се хабят материали за каквито и да е непрактични украшения. Броят на джобовете е бил ограничен, а използването на коприна, кожа и памук – забранено. В държави като Англия дори се е стигало до законови мерки по отношение на елементите в облеклата.
Втората Световна Война оставя своя отпечатък не само в световната история, но и в тази на модата. А следвоенния период е също толкова ключов момент, колкото и този между 39-та и 45-та година.
Едва две години след края на войната, в света на модата настъпва непредвиден обрат, в центъра на който се намират Кристиан Диор и неговата дебютна колекция. След годините затишие, с изключително смелите си дизайни, Диор вдъхва на модата нов живот и връща на Париж титлата "Световна модна столица".
Така нареченият "New Look" (нов вид) е в крайно противоречие с предхождащия го утилитарен стил и разбиранията на хората през годините на война. Пищните дизайни красящи модния подиум са истински шок за обществото в онези пестеливи времена.
Най-изпъкващият елемент от колекцията на Диор е така нареченото “bar jacket”. Тясната талия, подчертаният бюст и изящните форми на това сако, връщат на жените онова, което им бе отнето по време на войната – правото да бъдат женствени.
Този революционен за женската мода момент предизвиква редица упреци, но и бива високо оценен от професионалистите в индустрията. А името на Диор, наред с датата на легендарното дефиле, биват запечатани завинаги в историята на модата.
С настъпването на Втората световна война модата безспорно дава крачка назад, но категорично отказва да се оттегли напълно. И точно преди 70 години великият Кристиан Диор е този, които й вдъхва нов живот чрез вдъхновяващия до ден днешен New Look.
