През последното десетилетие инфлуенсърите се превърнаха в неизменна част от виртуалния свят, който (за добро или лошо) съставлява съвременния живот, не просто отразявайки какво се случва в него, а активно участвайки в процесите му. Според дефиницията на британския социолог Антъни Гидънс, идеята за лайфстайл, която ни се „продава“ от всеки ъгъл, налага креативност от всеки един от нас: ние „саморъчно“ изграждаме разкази за себе си, днес предимно онлайн, които съществуват като продължение на нашата личност и още повече като идея за проект на нашето Аз, на нашата идентичност. А кой е по-добър продавач на лайфстайл от инфлуенсърите?
Марката Tory Burch е създадена през 2004 г. и винаги е целяла да бъде „на ръба“ между традиционната луксозна марка и достъпния лайфстайл продукт, който днес се захранва от инфлуенсърската култура, използвайки активно. От самия си старт дизайнерката позиционира модната си къща не просто като производител на дрехи, а като начин на живот. В първите години на съществуването си Бърч работи с блогъри и онлайн личности, което тогава е новост в модния свят, но днес е стандарт.
Пролетно-лятната колекция на марката прави опит да открие баланса между комфорт, практичност и стил. В новата си работа дизайнерката прави референции към естетиката от 1920-те, внасяйки винтидж елементи, но си личи, че тази година комфортът, а не отличителността, е на преден план. Марката не показа „нищо ново под слънцето“, но пък удовлетвори жаждата за реинтерпретация на собственото си наследство, текущите модни тенденции и направи симпатични намигания към минали модни ери.
По подиума минаха имена като Алекс Консани и Емили Ратайковски, които са лица на съвременната онлайн и популярна култура. С тях на масата сякаш се поставя въпросът за консуматорството в модата: Дали трябва да устоим на налагането на тенденции от популярни личности, звезди и модни подиуми, или си заслужава да инвестираме в дизайни като тези на Бърч, които правят опит да се „вписват“ в множество контексти и да устояват на времето?
Изчистената концепция на дизайнерката цели да бъде релевантна, както естетически, така и практически. Но не можем да пренебрегнем жаждата за нещо ново и автентично, което не сме виждали онлайн. И тук идва рискът от зависимостта от инфлуенсърската култура, а именно: отхвърлянето на нови концепции в полза на преработването на познати образи, удобни за дигитална циркулация и консумация.