Преминете към основното съдържание

В добро настроение виждаме по-добре

...и сякаш действително надяваме розови очила! Когато сме тъжни обаче, пропускаме цели цветове
Изразът „гледам през розови очила“ не е случаен
Изразът „гледам през розови очила“ не е случаен © iStock

Ако горила се разходи на терена по време на футболен мач, дали ще я забележим от трибуните? Повечето хора сме категорични: „Разбира се!“ Но според науката отговорът зависи от обстоятелствата много повече, отколкото сме склонни да допуснем. Ако някой ни е инструктирал да следим топката внимателно, вероятността да пропуснем косматия гигант се увеличава драстично. Зрителите с по-креативно мислене обаче имат по-големи шансове да съзрат натрапника. Защото мозъкът и очите ни не възприемат директно света около нас – те го пресъздават въз основа на това, което виждаме, в комбинация с онова, което усещаме и към което се стремим.

Промяната в настроението променя и режима на зрителната зона в мозъчната кора

Тъкмо затова изразът „гледам през розови очила“ съвсем не е случаен. Той е абсолютна биологическа реалност. Психолози от университета на Торонто, Канада, вече успяха да докажат, че сме способни да виждаме повече детайли, когато сме в добро настроение. С помощта на ядрено-магнитен резонанс психолозите са наблюдавали как мозъкът обработва визуалната информация, когато човек се намира в лошо, добро и неутрално настроение.


ЙОГА ЗА ОЧИТЕ


„Промяната в настроението променя и режима на зрителната зона в мозъчната кора“, обобщава проф. Адам Андерсън, ръководител на научния екип. „Когато хората са в добро разположение на духа, зрителната кора получава повече информация, а лошото настроение води до т.нар. тунелно виждане.“

Лошото настроение води до т.нар. тунелно виждане

На участниците в експеримента са били показвани колажи, състоящи се от малка снимка на лице на фона на пейзаж. За да се съсредоточи вниманието на участниците върху лицето, те са имали задачата да определят пола на човека. И разполагали с едва 0,3 секунди за целта!

Онези, които били в лошо настроение по време на експеримента, успявали да видят лицето, но не и заобикалящия го пейзаж. Доброволците в добро настроение виждали всичко, което накарало учените да заключат, че в доброто настроение разширява прозореца, през който гледаме на света.

„Това има много предимства в случаи, когато се налага да наблюдаваме неща в по-общ план, но може да бъде и недостатък, когато хубавите емоции ни пречат да се съсредоточим върху нещо конкретно, стеснявайки фокуса“, коментира Тейлър Шмиц, водещ автор на проучването, давайки за пример работата с опасни машини.

Зрението е като огледало

Настроението ни се отразява и върху начина, по който възприемаме другите, установи друго проучване, проводено в университета на Калифорния, Сан Франциско. Психоложката Ерика Зигел и нейният екип проверяват какво виждаме в лицата около нас, когато сме весели и когато сме тъжни.

За целта доброволци трябвало да разгледат снимки на щастливи и нещастни хора, които се редуват със скорост, твърде бърза за мозъка да ги обработи, но достатъчна, за да се отрази на настроението на участниците в проучването.

Накрая психолозите проверили доколко успешно доброволците ще могат да разпознаят чуждите емоции. Според резултатите, когато участниците били изложени преобладаващо на усмихнати лица, те се подвеждали да смятат, че и останалите хора, които виждат, са щастливи.

И обратното – колкото повече намръщени физиономии били видели, толкова повече приписвали тъжно настроение и на другите. „Зрението е като огледало“, заключват учените. „Това, което виждаме, е не само онова, което е пред нас, но е и следствие от нещата, което се случват в главата ни.“

На практика

„Ние не просто пасивно попиваме информацията и реагираме на нея, ние сме архитекти на собствените си изживявания. И виждаме света различно, когато се чувстваме добре или зле“, обяснява Ерика Зигел. Според нея, наблюденията й трябва да ни накарат да се замислим дали присъдите на даден съдия са обективни, или са повлияни от преходните му дела в съда.

Резултатите могат да са полезни и на хората на ръководни постове, чието управление зависи от способността им да долавят емоциите на другите и да контролират своите собствени. Съветът на Зигел към тях е винаги да правят проверка на себе си, например като се запитат: „Дали този служител наистина е толкова намусен, или така ми се струва, защото съм в лошо настроение?“

Тъгата се намесва и в способността ни да възприемаме цветове и особено – тоновете на синьото. Нищо чудно, че думата за тъжна музика е „блус“ (на английски „blue“ означава „синьо“)! „Всеизвестен факт е, че хората използват цветове, за да описват феномени като настроението“, обяснява Кристофър Торстенсън от университета „Рочестър“ в Ню Йорк. „Предположихме, че има причина за тези метафори и решихме да проверим каква е връзката между настроението и цветовете.“

Спектър на утехата

Ученият поканил група студенти от университета да гледат филми, след което им показал бледи нюанси на червеното, жълтото, зеленото и синьото. Филмите не оказали влияние върху възприятията на доброволците за червено и зелено, но онези, които били гледали тъжен такъв, видимо се затруднявали да различат бледите нюанси на синьото и жълтото, в сравнение с гледалите комедия непосредствено преди това.

Торстенсън провел още няколко експеримента, преди да заключи, че точно тъгата възпрепятства усета ни за синия спектър. Обяснението? Възприятието ни за синьо се влияе от невротрансмитера допамин. Нервната система го използва в редица процеси, един от които е и подаване на сигнали до ретината. Възможно е това да е причината за наблюдаваното явление“, казва ученият и припомня, че едва наскоро негови колеги установиха сравнително по-новия произход на думите за синьо в езиците по света, в сравнение с думите за останалите цветове. Вероятно предшествениците ни не са имали сетива за неща, които днес описваме като сини. Истината е някъде там!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser