Събота сутрин. Бензиностанция на изхода на София. Проверявам гумите на колата и ги настройвам като за пет човека с много багаж. Предстои ни цяла седмица на път и като за начало – близо 800 км до Загреб. По план ще сме обратно в София следващата събота. Само че плановете са за това, да се объркат, нали?
Преди да тръгнете
„Хайде да си вземем седмица отпуск и да се пуснем по хърватското крайбрежие. Но защо да не видим и Загреб, че и Плитвичките езера? А после да се върнем през Черна гора!“ Смелите планове на моите приятели и личната ми радост, че отскоро имам нова кола ме запратиха по пътищата на 4 чужди държави с опцията, като се изморя, да ме смени единственият друг притежател на книжка (беше я взел съвсем скоро – познайте дали му дадох да кара).
Съвет номер 1 след това пътешествие: Не тръгвайте на дълъг път без друг шофьор, на когото да разчитате. Особено ако, като в нашия случай, изберете на връщане от Будва към София да не ползвате най-прекия път, защото е през Косово, а тръгнете по планинския (третокласен!) през черногорските и сръбски чукари. Резултатът: прибирането се случи чак в ранните часове на неделя и след 15-ина часа шофиране, залитах, когато най-накрая слязох от колата.
Съвет 2, който за щастие спазих: Предвидете си време преди тръгването, за да проверите дали всичко по автомобила е в изправност и за да изготвите пътническа застраховка за колата, ако нямате такава (за Черна гора, Босна и Херцеговина се наложи да доплатя сертификат „Зелена карта“).
Програма максимум
Още преди да потеглим, се вразумихме и махнахме два от пристанищните градове – Пореч и Пула, от набелязания маршрут. Отпадането им щеше да ни даде по ден повече в Загреб и в Дубровник, както и с няколко часа по-дълъг престой в Котор и Будва. Решението си заслужаваше, още повече, че в последствие се наложи да пропуснем още една точка по Адриатическото крайбрежие – Шибеник.
Съвет: Не казвам, че трите града не си заслужават. Напротив – ако можете да сте по-дълго на път, включете ги в обиколката. Но и Загреб, и Дубровник са места, които не бива да претупвате само за ден.
Какво бих включила в маршрута следващия път? След като най-популярната хърватска дестинация – Плитвишките езера и водопади, е вече отметната, бих искала да видя и националния парк Крка, където, за разлика от Плитвишкия, къпането е разрешено.
Загреб: „ДА“ VS „НЕ“
Ще пропусна всеизвестните факти за хърватската столица – като този, че е разделена на Горен, Долен и Нов град. Интернет ще ви убеди, че тук ви трябва повече от една нощувка. Но за да не се изгубите в морето от информация, ето личните ми фаворити:
- пазара „Долац“ – пробвайте местните специалитети, като домашното сирене със заквасена сметана, меденките, джинджифиловите сърца и хърватската шунка (prsut).
- кулата Лотршак в Горния град – не изглежда представително, но от нея се открива чудна панорамна гледка.
- Музея на разбитите сърца – ще ви разходи из стотици любовни истории, представени по артистичен начин. Вземете за подарък гума, която изтрива неприятните спомени!
Сред местата, които спокойно можете да пропуснете, е езерото Ярун. Бяха ми го похвалили като „морето на Загреб“, със зони за водни спортове, плаж и оживени барове. Разкарването до южния край на града се оказа разочароващо и предпочитам да бяхме прекарали тази вечер на мястото за истински нощен живот в Загреб – улица „Ткалчичева“ (клубовете отварят след полунощ).
Плитвишки езера
Накъдето и да се обърнете, виждате водопади и вода с най-изумителното синьо, което природата може да създаде.
Съвет: Носете си сандвичи! Не за да спестите от храна, а за да не чакате по опашките в единствената зона за ядене – красива поляна на десния бряг на голямото езеро. Тук чакането е навсякъде – от билетите на входа, през автобусите и корабчетата, с които се придвижвате от една точка до друга, до това, поредната гледка да се изчисти от селфи маниаци.
Но всичко си заслужава! И с малко повече организация би могло да бъде дори приятно. Например: разпределете се кой да чака за купуването на билетите, докато паркирате. И опитайте да запомните къде точно оставяте колата (макар и платен, паркингът не е като в цивилизацията и липсват всякакви обозначения, освен храсти, дървета и корени).
Адриатика от кръста надолу
След езерата пристигаме в крейбрежен Задар навреме за залеза (най-красивия на света, по думите на Хичкок). Неофициалната столица на Далмация, разположена на естествен полуостров като нашия Несебър, има крепостни стени и останки от римско време, но си заслужава главно заради две модерни забележителности:
- морския орган – единствения по рода си инструмент в света, на който природата прави музика посредством система от 35 тръби под крайбрежната алея. Сочещи към морето, през тях при движението на морските вълни влиза въздух, който превръща тръбите в своеобразни свирки.
- соларната инсталация „Поздрав на слънцето“ - 20-метровият кръг от фотоволтаични клетки се зарежда от лъчите през деня и вечер свети в различни цветове, досущ като дансинг на открито.
Следващата ни крайбрежна спирка е Трогир – най-добре запазеният средновековен стар град по цялото Средиземноморие. Историческата част е разположена на малък остров между територията на Хърватия и остров Чиово, заобиколена е от крепостни стени и половин ден е достатъчен да разгледате всичко тук. Не пропускайте панорамните гледки от камбанарията на катедралата „Св. Лорънс“ и от замъка Камерленго!
На крачки от „Игра на тронове“
На по-малко от 40 км разстояние е следващата ни цел – Сплит. Забележителност сам по себе си, Диоклецианският дворец е притегателен център и за феновете на „Игра на тронове“. Части от него са ползвани за снимачна площадка на известни сцени – както и още десетки локации, които тепърва ни предстоят по пътя до Дубровник включително. Установяваме го и покрай поредната резервация за нощувка, която сме направили чрез AirBnB. Апартаментът, в който отсядаме край Сплит, се оказва на метри от крепост, видяна в епизодите като града-държава Бравос.
В Дубровник хитовите локации са буквално на всяка крачка. Описани са подробно в рекламните листовки на туровете, които се предлагат по земя и вода. Ние се справихме с обхождането им и без гид.
Съвет: Преди качването на крепостните стени, нанесете обилно количество слънцезащита – обиколката е към 2 км и се изгаря неусетно! Тази козметика ще ви трябва и за т.нар. „плажове“ на Дубровник. Впечатленията ми от залива „Лапад“ са за плаж с едър чакъл и бетонни плочи, които бледнеят пред нашите фини пясъци.
Не пропускайте: качването с лифт до хълма Сърдж за гледка от птичи поглед към града!
Панорамните снимки
Между Сплит и Дубровник се отклоняваме за ден от крайбрежието, за да навлезем към сушата на Босна и Херцеговина. Тук една от най-популярните дестинации е Мостар с калдаръмените си улички, старите каменни сгради и прочутия Стари мост, чиято арка се извива на 20 м над река Неретва. За любителите на по-близката история са руините, останали след бомбардировките над местността през 1990 г. (снайперистката кула, двореца на Тито, надупчените с куршуми сгради).
Всичко това спокойно се разглежда за половин ден. На връщане към Хърватия пътят се вие край единствения крайбрежен морски град на Босна и Херцеговина – Неум. Бреговта му линия е едва 24.5 км и е единственият излаз на страната към Адриатическо море. Спирането за някоя и друга панорамна снимка е задължително. Нашите успяха да хванат и залеза над Неум.
Последните ни две спирки по пътя към дома са на територията на Черна гора. В Котор голям проблем се оказва паркирането (препоръчват ни платения паркинг на единствения тукашен мол – бил най-сигурен). С малко повече чакане успяваме да се доберем до паркомясто и се отправяме към укрепения стар град, сгушен сред надвисналите планински зъбери.
Ако и вие, като мен, вече сте били тук, пропуснете лутането по тесните улички (задръстени от пътниците на току-що акостиралия в залива круизен кораб) и се изкачете до изоставената крепост на хълма над града – Свети Иван. Гледката от високо си заслужава всяка капка пот по пътя нагоре и дори ужаса от разминаването с една змия, излязла на припек.
Съвет: Слънцезащитата отново е ваш най-добър приятел. Носете си и вода, за да не се дехидратирате.
Лично откритие
В Будва също е голяма разправия да върти човек с кола. Историческата част на града така или иначе е пешеходна, а туристическата е толкова шумна и пренаселена, че ми напомня на нашия Слънчев бряг. Добре че нощуваме в нещо като вилна зона, която се извисява над всичко това.
Съвет: Вилата „Свети Никола“ е мястото, което няма да се уморя да препоръчвам – и заради синята гледка към плажа „Джаз“ (на 15-ина минути пеша), и заради удобствата, но най-вече заради гостоприемството на персонала, който ни посрещна със сладкиш, черногорско кафе и сироп от рози.
Личното ми откритие в центъра на Будва пък е Статуята на танцуващото момиче при завоя на скалите в южния край на плажа. Бях я виждала по картички преди, но за пръв път прекосявах целия плаж до тази му точка. Така Котор и Будва ме научиха на най-важния урок при пътешествията: винаги има смисъл да се връщаме.