Преминете към основното съдържание

Втори шанс за връзката

Слабост ли е да се съберете с бившия си?

Може ли пламъкът на любовта отново да се разгори и слабост ли е да се събереш с бившия? Правим ревизия на „претоплените“ връзки, за да разберем

„Защо?“, сякаш казват високо вдигнатите вежди на всички около мен след поредното ми събиране с един конкретен мъж (пето или шесто за близо две години връзка). „Защо се връщаш при този гадняр? Не помниш ли какво ти причини, плюс дълго обяснение колко неща е направил зле (които си спомням много добре, благодаря) или колко зле се е държал изобщо (и това също помня)?“

И така, защо се връщам? „Нека сме брутално честни – правим го от мързел. На мен например не ми се полагат усилия да вкарам нов мъж в живота си“, заявява И., моя близка приятелка. „Впускането в нова връзка ме отегчава. Трябва да мисля за нови и духовити начини да кажа все същите неща. Да симулирам интерес към пороя безсмислени думи, който се излива от устата на съответния човек. Към неговите приключения, надежди, прозрения, живот. Е, ами не искам!“

„Този, който е направил грешка и не се е опитал да я поправи, е направил още една.“ Конфуций

На екс

И. е най-големият бившохолик, когото познавам. Не, не като „пристрастена в минало време“, а като „пристрастена към миналото“. Към онази романтична вяра, че всеки заслужава втори шанс, включително и уж затворените страници в любовта. Събирала се е с всеки един от нейните бивши, без изключение (ако някой от тях чете това, моля ви – не се свързвайте с нея). Приятелският ни кръг преди бурно я критикуваше, но вече се ограничава до мръщене при новината, че се е събрала с поредната екс-любов, която безцеремонно е зарязала преди шест години, месеца или седмици (подчертайте вярното).

Претопляне на манджата

Покрай И. се замислих обаче, че почти всяка от нас е давала втори шанс поне веднъж. Като например Б., която се влюби в приятеля си миналата зима и двамата изкараха заедно до пролетта. С края на студения сезон приключи и връзката им. Само за да стартира с нови сили тази зима. Днес ги виждам, седнали в ресторанта срещу мен, и ми се струва, че никога не са се разделяли. Историята им е доказателство, че „претоплените“ връзки са най-доброто, защото са като обличането на стара, удобна тениска. Ръбовете й са износени, онова упорито петно от кетчуп си е там, както и малката дупка на ръкава, но продължаваш да си я държиш, защото с нея ти е най-комфортно. Така е и с връзките след ревизия – в тях всичко сякаш си е на мястото. Употребявани са толкова дълго време, че етикетите вече не драскат. Напротив – успокояват те.

Без етикети

Бившите приятели на И. знаят, че е с лактозна непоносимост, така че никога не й предлагат шоколадов кекс за десерт. Знаят, че не обича лигави комедии, затова не ги свалят за романтичните им кино вечери. Достатъчно проницателни са да знаят, че макар да обича дългите разходки, не би прекарала неделните си сутрини, катерейки някой склон, за да гледа изгрева. И знаят какво иска в леглото, без да трябва да ги навигира по пътя към нейния връх. Въпреки това е очевидно, че И. има склонността да попада все на неподходящи мъже. Любовното й минало е задръстено с незрели типове, които, докато бяха заедно с нея, не можеха дори чорапите си да вдигнат от пода, камо ли да си платят сами наема. Но в момента, в който ги зарязваше, те учудващо си стъпваха на краката и се превръщаха в супер герои, които изведнъж й се приискваше да покани на обяд, за да ги запознае със семейството си.

Бета версия

Спомням си онзи, който все променяше намерения си в последния момент и така веднъж я заряза сама на Коледа, за да излезе да празнува с приятели. Или пък приятеля, който я молеше да заживеят заедно, и когато тя най-накрая се премести при него, се оказа, че това му идвало задушаващо. Имаше и такъв, който взимаше пари назаем от нея и никога не й ги връщаше. Когато по-нататък случайно се засичаха на улицата (или чрез банково известие), И. с изненада установяваше, че г-н Да-празнуваме-Коледа-отделно вече иска да се ожени; че задушеният мърморко иска да се ожени; че онзи със заемите най-накрая има страхотна работа и й превежда всичките пари накуп. А, да – и иска да се ожени. И ето, че тя им дава по още един шанс, в опит да установи защо тази втора версия й се струва много по-привлекателна от първата!

Отблокиране

Такъв шанс си дали и Анна, която работи като лайфкоуч в Лондон, и приятелят й Дейв. „Бяхме разделени за три месеца, през които работих много върху себе си. Смятах, че студенината на Дейв е причината да нямаме бъдеще заедно, но трябваше да призная и своята вина. Дадох си сметка, че съм следвала един и същ модел във връзките си. Баща ми беше военен и често го нямаше вкъщи с месеци, когато бях дете. Тогава съм обвинявала себе си за неговото отсъствие и съм си внушила, че не заслужавам мъжкото внимание. Вероятно с моето собствено поведение съм карала Дейв да бъде дистанциран.“ Докато Анна осъзнавала това, Дейв също мислил дълго. Наел си терапевт и с негова помощ установил страха си, че не заслужава връзката си с Анна, заради което и не я допускал близо до себе си. „Сега, когато емоционалният блокаж го няма, всичко е толкова по-лесно“, казва Анна. „Времето, което прекарахме разделени, спаси връзката ни.“

До нови срещи

Същото казват и англичаните Сара и Матю от Бристъл. Те не се били виждали седем месеца, докато инициаторът на раздялата – Матю, не поискал да се срещне със Сара отново. „Бях озадачен колко много ми липсваше. През седемте месеца пътувах и работех в чужбина и сбогуването с моя предишен живот ми помогна да усетя, че единственото нещо, което бих искал да запазя от него, е Сара. Дадох си сметка и че страхът ми от обвързване се дължи на раздялата на родителите ми, случила се, когато бях на 14 г.“, казва той. А Сара допълва: „Ключът към заздравяването на любовта ни бе, че се научихме как да се караме. Осъзнахме, че не си струва да губим хубавото усещане само за да спечелим един спор повече. Сега правим компромиси и използваме смислени доводи, вместо саркастични забележки. Ако не се бяхме разделили, нямаше да пораснем толкова.“

Добрата фея

Разказвам за това на И. и ставам свидетел на нейното собствено прозрение: „Когато съм във връзка, мутирам в странно, безчувствено същество. Такова, което дава пари назаем на един истински засрамен и смачкан мъж, натривайки му носа колко зле е финансово. Същество, което на повърхността изглежда неспособно да се раздава, да се грижи, да обича – все неща, които мислех, че съм, а не съм била. Оплаквала съм се от липсата на качествени мъже в живота ми, когато всъщност съм се държала некачествено. А когато се разделя с тези мъже (защото това е, в което ме бива – да изоставям), се превръщам в добрата фея. Момичето, в което са се влюбили. Приятелката, с която искат да излязат. С която биха делили едно легло. И един живот.“

Обратен завой

Така търсенето на сродна душа започва, поне за И. В опит да запази своята независимост, да постигне цялостност, а не да я възприемат като нечия половинка, за да не бъде никога от онзи тип жени, които се определят чрез връзките си, тя се придвижва в обратна посока. И осъзнава, а покрай нея – и аз, а надявам се и Б., че всички втори шансове, които даваме, всъщност не са за онези мъже или за провалените връзки. И съвсем не са от мързел! Тези шансове са за нас. За да може, когато най-накрая срещнем някого, с когото да си говорим духовито, за когото да се вълнуваме наистина, който ще споделя своите приключения, надежди, прозрения и живот, да бъдем по-добра версия на себе си.

По материали от списание ELLE България, текст Петра Денчева

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser