Преминете към основното съдържание

Йордан Михалев: Какво имаме предвид, когато кажем, че сърцето ни е празно?

Като дизайнер Йордан Михалев е създавал самостоятелни колекции, които са представяни на дефилета в Париж, Брюксел и Ротердам. През последните години се занимава предимно с артистичните концепции за различни проекти като фотосесии, едиториали и един късометражен филм. Специално за ELLE.bg той разказва повече за проекта си за изложбата ECHO II

© Валя Андонова / HuntOnPhotos

Изложбата е резултат от работата на дизайнера с още 3ма артисти от Гърция, Северна Македония и Унгария в рамките на арт резиденция ECHO II, осъществена благодарение на фондация Open Space. Идеята е да се проучат културните традиции на София и да се намери емоционална връзка с мястото.

Как наричаш своя проект?

Проектът се казва "А би била прекрасна вечерта".

Какво те накара да приемеш поканата за участие в изложбата?

Когато кандидатствах за участие в резиденцията, не знаех какво ще създам. Имах нужда от предизвикателството, но и от свободата да твориш необременен от злободневни проблеми. Знаех, че каквото и да стане, ще намеря мой личен прочит на темата и ще науча нещо за себе си в процеса.

С какви материи използва за създаването му?

Разглеждам проекта като едно цяло. За мен то си е инсталация, в която се случва да има моден елемент. Роклята е от 9 слоя бял, розов и бежов шифон. Тя е обгорена и декорирана с кварцови кристали. Покрай нея "левитират" прозрачни сърца от смола, в които има затворени различни символи - сърце, око, кост, перо, цвете, кристал и най-важното, въздушни балончета.

Коя беше най-сложната част на инсталацията?

Определено създаването на сърцата. Освен сложността по набавянето и третирането на органите, самото отливане на сърцата, докато се получи необходимият резултат беше сложно, бавно, влудяващо на моменти. После имаме емоционалния аспект, който аз все още не успявам да отделя от физическия. Тежестта на посланието ми, което се оказа послание към мен самия... Осъзнаването беше сложно.

От къде дойде вдъхновението за идеята?

Не зная... Съжалявам, че не мога да дам конкретен отговор. Просто според мен съм имал диалог със себе си през последните години, неосъзнат явно, който ескалира в нуждата да вадя очи, да горя рокли и да чупя кости, за да разкажа тази мъничка история за надежда.


© Йордан Михалев - стайлинг, Теди Грозданов - фотограф, Цветан Пенев - грим, Диляна Пискова - коса, Доротея Павлова - модел
© Йордан Михалев - стайлинг, Теди Грозданов - фотограф, Цветан Пенев - грим, Диляна Пискова - коса, Доротея Павлова - модел
© Йордан Михалев - стайлинг, Теди Грозданов - фотограф, Цветан Пенев - грим, Диляна Пискова - коса, Доротея Павлова - модел

Какво символизира?

Символизира въздушността на човешките ни преживявания. Какво имаме предвид, когато кажем, че сърцето ни е празно? Може ли едно сърце някога изобщо да е празно, ако казвайки го, чувстваме тежест там? Не мисля! Там има следи от болка и от полети, има заключени тайни погледи и надежда за красота, има в пукнатините място за всички сърца, оставили следата си в нашето... някак и някога....

Символизира, че дори "празни" в нас има още въздух, от който да се роди нова форма на живот, която да върне кръвта във вените ни! И тогава разложението, през което преминаваме пак и пак, много пъти в живота си, ще спре да е умиране и ще стане просто стъпка преди възраждането. Ще сме готови всички слоеве на миналите ни живеения да се стопят и да ни оголят до белите ни кости, защото ще знаем, че отдолу сме истинските ние...

Нещо такова...

Защо заложи на тези цветове и материи?

Защото говорят за цвета на човешката плът. Защото са леки, но натрупани тежат. Защото има въздух в тях.

© Валя Андонова / HuntOnPhotos

Разкажи ни малко повече за визуализацията на проекта.

Исках визуално да се разкаже историята и от къде тръгва всичко - сърцето, което не е на мястото си. Събрах този екип от адски професионалисти, за които бях сигурен, че ще могат да предадат нужната емоция, всеки чрез неговата сила. Сработихме се идеално, нямаше ненужно дискутиране, само кратък разговор, в който да се напипа правилната посока и количеството драма и просто снимахме. Всеки знаеше какво да направи - как да се позира, каква да е светлината, колко да е потно тялото, колко да са червени очите или пък колко залепнала за кожата да е косата. Благодаря на всички за отдадеността, особено на Доротея, че не се погнуси от суровото сърце, което си смърдеше порядъчно и кървеше по нея през цялото време.

Как избра този екип от артисти за фотосесията?

Защото са изключително добри, защото разбраха смисъла и защото са хора, които са способни на това да бъдат креативни в рамките на вече съществуваща концепция и да я обогатят.

Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser