Преминете към основното съдържание

Юлиан Вергов: „Любовта може да сложи нещата по местата им“

Когато избираш проектите, в които участваш, по един критерий: да те интересуват и разтърсват

Представихме ви преди известно време минисериала „Фермата Пенелопе“, както и вдъхновението и идеята, стоящи зад него – PENELOPE Premium Duck и нов нетрадиционен рекламен похват, дело на Мартина Солакова. Днес ви срещаме и със звездата в цялата тази история – Юлиан Вергов. За приятелството и „симпатичните“ родни проекти, за които трябва да се говори (особено сега!), за пребиваването извън зоната на комфорт, за филмите, вкусовете от детството и поводите за летене – ето какво разказа един от най-любимите ни актьори пред ELLE България.

Защо реши да се включиш в проекта Фермата Пенелопе?

Със собственика на фермата Николай Зиколов се познаваме от бебета, в буквалния смисъл на думата, понеже баща му и моят баща са съученици, съседи сме били освен това, израснали сме заедно. Той ми разказа един ден за идеята си да рекламираме патешкото месо, което произвежда. След като живя дълго време в Русия, се прибра в България. На мен ми се видя много симпатично някой да се прибере в България, за да работи тук, и самата идея много ме грабна – рекламиране на български продукт по нестандартен начин, чрез сериал. Включиха се и други марки – Ботаника и Balkan Creamery, които също са български. Хората дори и да не си купят нищо от тези продукти, може да гледат един сериал, който съответно да им хареса или да не им хареса. Хубаво е да се показват такива неща в България, защото ги имаме. Не всичко тук е черно, лошо, отвратително.

Ти готвиш ли?

Рядко, защото обикновено нямам време. Но пък приготвих една патица вкъщи сам собственоръчно. Оказа се, че въобще не е трудно. По една от рецептите в сериала – патешки гърди с лавандула, мед и лимон. Лавандулата я скипнах, както е модерно да се казва, медът ми свърши, забравих месото във фурната, трябваше да се пече час и 45 минути, аз го забравих, но въпреки всичко се получи.

Има ли някакви прилики между твоя герой Дони и теб?

Има, да – визуално много си приличаме. (Смее се) Ами Дони отива на ново място, в малко село, решен да постигне нещо там, колкото и трудно да изглежда. Той излиза от зоната си на комфорт – нещо, което аз не споделям, защото непрекъснато съм извън тази зона. Непрекъснато ми се случват някакви неща, които ме държат извън зоната ми на комфорт.

„Смисълът на човешкия живот е да дадеш на другия това, което му липсва, без да искаш нещо в замяна“ (из „Neoдачници“)

Те ти се случват или ти ги търсиш?

И двата варианта. Все се хващам с някакви проекти, които ме интересуват и ме разтърсват. То и това беше нещо такова, защото трябваше да намерим място и време за снимките. В това село Долен, което е близо до Гоце Делчев, почти няма обхват, снимахме около 5 дни, беше студено и дъждовно, снимахме от сутрин до вечер, страшно много сцени на ден се снимаха, трябваше да снимаме всичко така, че после да се върже, много тежки снимки бяха.

Но пък, от друга страна, е хубаво, защото си откъснат от големия град, няма сигнал, съсредоточаваш се само върху това, което имаш да правиш, без да се разсейваш. Събирахме се за вечеря в една механа, палехме камината. Бяхме доста голям екип, към трийсетина души, и беше много симпатично. Знаеш, че няма как да се прибереш, спяхме в едни такива старинни къщи. Въпреки тежките снимки исках да продължи още. Даже мечтая някой ден да снимам голям филм, няколко месеца да съм извън големия град.

Ако някой ден влезеш в ролята на режисьор, какъв филм би снимал, мислил ли си?

В ролята на режисьор едва ли мога да вляза, но мога да вляза в ролята на продуцент – да давам акъл на режисьора. (Смее се) Има много истории, които са свързани с част от моя живот, бих направил филм за някоя от тях.

„Имал съм възможността да работя с хора, на които съм се възхищавал“

Разкажи ми за „Пепел върху слънцето“, за героя си в него (премиерата на филма през март беше отложена, както и всички подобни събития, заради въвеждането на извънредното положение, бел.ред.).

Героят ми е лекар, който е изцяло отдаден на професията си. В един момент го обвиняват в лекарска грешка, започва разследване срещу него. Всъщност филмът е трилър. Играят много мои колеги, които аз харесвам. Силвия Петкова, Ники Станоев, Павел Поппандов... Ники Станоев ще го видите в много различна роля. Имах честта да си партнирам с Павел Поппандов. Изобщо през годините, в които се занимавам с тази работа, много ме вълнува това, че на някои хора съм се възхищавал от малък и после съм имал възможността да работя с тях.

Като гледах „Фермата Пенелопе“, се сетих за един филм с Ръсел Кроу и Марион Котияр – „Добра година“. Героят на Кроу, който живее в Лондон и работи за голяма инвестиционна компания, наследява от чичо си имение с лозя във френския Прованс. Заминава с намерението да го продаде, но нещата се развиват по друг начин. Постепенно си припомня летата, които е прекарвал там като дете, започва да оценява малките неща, влюбва се... Това ли е начинът човек да се върне към себе си, да си върне истинския вкус на всичко?

Като засади лозе? (Смее се) Ами не е лошо човек да се върне към корените и детството си.

Ти имал ли си като дете лета на село? Имаш ли си любими вкусове от детството – например домашно сирене, лютеница, сладко от смокини?...

Аз нямам село, нямал съм такива лета при баба и при дядо, летата ми бяха в София. Но баба ми тук също правеше лютеница. И най-интересното беше, че не даваше да се яде, докато не падне сняг. Пазеше я за зимата. И аз естествено, крадях.

„Любовта и вярата би трябвало да движат света. Вярата, че нещо добро може да се случи, че нещо може да се промени“

Сега се сещам, че в описанието на Мартина Солакова, която е сценарист и режисьор на „Фермата Пенелопе“, се казва, че това е история, която ни връща към истинския вкус на живота и на любовта. Какъв е бил вкусът на любовта в твоя живот досега?

Имало е от всичко. Всъщност любовта е основна движеща сила или поне така трябва да бъде. Нямам предвид само любовта между двама души. Аз не съм от тези радостно самоцелни позитивисти, които проповядват краен позитивизъм, но наистина любовта е онова, което може да намести нещата. В едно представление, в което аз играя – „Neoдачници“, се казва: „Смисълът на човешкия живот е да дадеш на другия това, което му липсва, без да искаш нещо в замяна“.

Ако успеем поне малко да тръгнем в тази посока – всички хора, не само ние с тебе, някак си светът ще стане едно по-добро място. Любовта и вярата би трябвало да движат света. Вярата, че нещо добро може да се случи, че нещо може да се промени. Примерно в някакъв момент можеш да получиш лозе. (Смее се)

Или ферма... Теб какво те кара да летиш?

Страшно много неща. От най-елементарните... Хубавото време. Като направя нещо хубаво в театъра, в киното; някой от колегите ми като направи нещо хубаво. Или една хубава картина... Както казва Владо Пенев: „Стремя се да го празнувам тоя живот, не да го живея“. Защото иначе ставаме подвластни на битовизма, на ежедневието, на други неща, сами се ограничаваме. Според мен трябва да грабиш с пълни шепи от живота – дотолкова, доколкото е възможно.

Рекламната „пауза“ с Юлиан Вергов, която ще искате да продължи

Вижте повече

Рекламната „пауза“ с Юлиан Вергов, която ще искате да продължи

Юлиан Вергов се вихри с кулинарни шедьоври, пронизва ви със синия си поглед, влюбва се... И всичко това е в 11 действия

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser