Преминете към основното съдържание

За да спасим красивите умове, образованието трябва да бъде обявено за мисия на бъдещето!

Разговаряме с доц. Албена Йорданова, ръководител на Националния ни отбор по биология, който заедно с другите ни отбори по природни науки ще бъде подкрепен от Операция „Жълти стотинки“ на VIVACOM
© iStock

Тази година Операция „Жълти стотинки“ на VIVACOM набира средства за подготовката на българските отбори по природни науки – биология, математика, астрономия, астрофизика, информатика, лингвистика, физика и химия. Днес разговаряме с доц. Албена Йорданова от Медицински факултет на СУ. От 2008 г. тя е част от състава на Националната комисия за организиране и провеждане на Националната олимпиада по биология и здравно образование в България., а през 2010 г. става председател на Комисията. Тогава за първи път участва с отбора на Международната олимпиада по биология (IBO) в Южна Корея – събитие, което определя като едно от най-емоционалните в живота си, защото я вдъхновява и амбицира за следващите международни състезания. На него децата печелят два бронзови медала.

В какво се изразяват Вашите отговорности като ръководител на Националния отбор по биология?

Като ръководител на Националния отбор имам задачата да отговарям за организирането и провеждането на областния и националния кръг на олимпиадата по биология и здравно образование, в която участват между 10 000-12 000 ученици от 7 до 12 клас. След приключване на националния кръг първите 10 ученици участват в подготовката и подбора на състава на Националния отбор по биология, който включва четирима ученика. Аз и колегите ми от Националната комисия съставяме тестовете за 5-те възрастови групи на областния кръг, тестовете и практическите задачи за 3-те възрастови групи на националния кръг, както и подбора на Националния отбор, като на финала трябва да оценим най-добрите четирима млади биолози, които да представят страната ни на Международната олимпиада по биология. В последните 6 години с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ се организират вече традиционните летни и зимни практически школи по биология, като във всяка школа участват около 50 от нашите най-добри млади биолози, така че се включвам активно в организирането и провеждането на лабораторните упражнения по молекулярна биология, биохимия, генетика, зоология, ботаника, екология, физиология и др. с колегите ми от Националната комисия. Именно практическите умения, които получават и усъвършенстват нашите младежи, са в основата на спечелените в последните няколко години медали от Международните олимпиади по биология.

Най-големите победи на отбора досега?

IBO е най-престижното състезание по биология за учениците от цял свят. България е една от шестте страни основателки на IBO през далечната 1989 г. и участва още на първата Международна олимпиада по биология в Чехословакия (през 1990 г., когато се състезават едва 22 ученици от 6 страни). От тогава до сега нашите млади биолози са спечелили 5 златни, 13 сребърни и 45 бронзови медала! Искам да отбележа, че последният ни златен медал бе завоюван от Димитър Антоан Каразапрянов – един от нашите „златни“ състезатели на Международната олимпиада в Ковънтри, Великобритания, през 2017 г. – 12 години след спечелването на предишния ни златен медал от Калоян Цанов в Пекин през 2005 г.! Днес Калоян е водещ изследовател в Медицински център за изследване на рака в Ню Йорк, след като завърши Молекулярна биология и защити блестящо дисертацията си в Харвардския университет, а Димитър Каразапрянов е студент 2-ри курс по медицина в МУ София, както и член на Националната комисия за организиране и провеждане на олимпиадата по биология и здравно образование.

Как Операция „Жълти стотинки“ на VIVACOM ще помогне на отборите по природни науки?

Изказвам своите искрени благодарности към VIVACOM за подкрепата на отборите по природни науки! Надявам се Операция „Жълти стотинки“ да бъде от полза за организиране на следващите школи по биология в лабораториите на Биологически факултет, защото ползата от практическите умения на нашите състезатели, които се усвояват и надграждат в тях, е от решаващо значение за отличното им представяне на Международните олимпиади по биолгия. Именно през тези 6 години нашите състезатели завоюваха 1 златен, 5 сребърни, 12 бронзови медала, както и 5 сертификата за достойно представяне. Искам да отбележа, че броят на страните участници се увеличава всяка следваща година, и на последната Международна олимпиада през 2019 г. в Сегед, Унгария, участваха 72 страни с 285 представители, като за първи път и четиримата ни олимпийци завоюваха медали – Десислава Илиева и Здравко Иванов от СМГ спечелиха сребърни медали, а Кирил Тошев и Иван Георгиев от НПМГ – бронзови медали!

„Има изключително талантливи деца, които от малки искат да знаят всичко и задават въпрос след въпрос с пламък в очите.“ 

Как се разпознава един „красив ум“?

Едва ли има рецепта за разпознаването на гениалния красив ум – опитът ми е показал, че има изключително талантливи деца, които от малки искат да знаят всичко и задават въпрос след въпрос с пламък в очите. На тях просто (но не е толкова лесно!) трябва да им се даде отговор на хилядите въпроси! Има и по-скромни и стеснителни младежи, които трябва да бъдат окуражавани, за да повярват в потенциала си и да го развият. Мисля, че реалността у нас създава повече комплекси и несигурност в младите хора. Едва когато премерят сили на международно състезание, те започват да вярват в способностите си. Мисля, че родителите и учителите трябва да положат усилия в създаване на правилна самооценка и вяра в потенциала, който носят в себе си нашите таланти. При всички случаи считам, че младите хора трябва да бъдат подкрепяни и окрилявани за покоряване на нови върхове. Или както казва нашият вдъхновител алпинистът биолог Боян Петров: „Жив си, когато не се отказваш!“.

Има ли талантливи деца, които не вярват в себе си? Какъв е подходът Ви към тях?

Аз съм позитивен човек и се опитвам да заразявам хората около мен с оптимизъм. Обикновено към тези талантливи, но неуверени в себе си деца подхождам с идеята, че всяко едно участие на състезание е трупане на нови знания и опит и успехът в живота не зависи от моментното представяне. И тъй като се опитвам да търся позитивното в негативното, едно от любимите ми послания е, че човек трябва да се научи да приема неуспеха с достойнство! Защото животът е низ от безкрайно много събития и само времето показва кое от тях е било истинският успех.

„Добрите новини са рядкост по нашите медии, а има с какво да се гордеем и да мотивираме младите хора да четат, да учат с разбиране и да разсъждават логично.“

В контекста на притчата за талантите – има ли талантът цена и стойност и колко лесно може да бъде изтъргуван или изгубен?

Талантът трябва да бъде подкрепян безрезервно от семейството, учителите, приятелите, тъй като подкрепата окрилява. От друга страна, не бива и да се прекалява с нея, защото понякога неочакван неуспех може да доведе до срив в психиката на състезателите. Всъщност психическата стабилност е от решаващо значение не само в спортните състезания, а и на състезанията по природни науки. И понякога в стремежа да покаже най-доброто от себе си състезателят лесно „прегаря“ и губи вяра в себе си.... Ето защо аз, колегите ми и вече бившите олимпийци се обръщаме към младите ни състезатели с мотивацията да се забавляват с предизвикателствата и най-важното – да трупат знания и опит на всяко следващо състезание.

Къде младите ни учени мечтаят да се реализират – в България или в чужбина?

През последните години талантливите млади биолози предпочитат да учат дисциплини като молекулярна биология, биохимия, генетика във водещи западни университети, където конкуренцията е силна, а нивото на преподаване е високо. У нас приоритетно остават таланти, които искат да следват медицина, но днешните реалности са такива, че огромна част от тях напускат страната ни след завършване поради крайно дискриминативното отношение към младите лекари. Липса на места за специализация, принудата да работят като доброволци с месеци, крайно ниското заплащане, както и отношението на обществото към тяхната благородна професия са само част от причините да предпочетат реализация в чужбина.

Кое прекъсва естествената връзка между образование и реализация у нас?

Причините за подобно разминаване са комплексни. Лично за мен главният проблем и на средното, и на висшето ни образование са т.нар. делегирани бюджети, където принципът е „парите следват ученика/студента“. Абсолютно поглешно е мисленето, че така ще се постигне ограмотяване на нацията – напротив, свидетели сме на срамно слабо ниво на образованието както в училищата, така и в университетите. Често обичам да давам примера със Сингапур, където съм била два пъти. Град държава с размерите на София, където само преди около 50 години хората масово са били безработни, нямало е питейна вода, обработваема земя и суровини. И тогава бащата на „Сингапурското чудо“ Ли Куан Ю успява да мотивира нацията си с конкретни цели и само за едно поколение страната от развиваща се се превръща в модерна и иновативна. Един от решаващите фактори за това уникално развитие е, че там са инвестирали в учене, образование и създаване на модерни технологии. Цялото общество се е сплотило около мисията, че само с осъзнато учене и прилагане на знанията в конкретни ясно формулирани цели се постигат блестящи резултати. Днес Сингапур е водеща световна сила, това е мястото, където дори при споменаването, че си учител или преподавател, възрастни хора на улицата се кланят пред теб и те гледат с уважение. За младежите в Сингапур е въпрос на чест да покажат най-доброто от себе си и да предават опита си на своите връстници. В последните години на Международните олимпиади по биология първите места са запазена територия за представителите на Република Сингапур, която има население от едва 4.5 млн. души. Така че, ако трябва да се опитаме да постигнем част от техните успехи, ще трябва образованието и науката да бъдат обявени за мисия на бъдещите поколения и на бъдещите правителства.

„Образованието трябва да бъде неизменна част от нашата национална доктрина, която, за съжаление, липсва в целите на властимащите у нас.“

Даровити деца, отдадени преподаватели, интелигентни родители. А държавата – къде е нейното място в тази картина и къде би трябвало да бъде, за да има смисъл?

За съжаление, ролята на държавата се изчерпва с финансиране за провеждане на олимпиадите по различните природни дисциплини у нас, както и частично се финансира участието ни на Международните олимпиади. Факт е, че отличното представяне на нашите ученици и спечелването на медали не им носи никакви предимства при кандидатстването в наши университети, докато това логично се оценява от водещи западни университети, което е и една от причините за изтичането на мозъци от нас. Това лято попаднах на любопитна информация в руската преса, че при спечелване на златен медал руски ученик се награждава в указ на президента с 1 млн. рубли, което е около 28 000 лева. За подобни награди тук, разбира се, не можем и да мечтаем, но ми се иска поне медиите да показват победите на нашите олимпийци и да запознават обществеността с цената на тези победи! Добрите новини са рядкост по нашите медии, а има с какво да се гордеем и да мотивираме младите хора да четат, да учат с разбиране и да разсъждават логично.

Най-ценният урок, на който Ви е научила работата с талантливи млади хора?

Най-ценният урок, който съм научила от младите хора, е никога да не се отказваш от това, към което се стремиш. Необходими са години труд, постоянство, търпение, подкрепа и много оптимизъм! Накрая с усмивка искам да цитирам героя на Тодор Колев от филма „Двойникът“, който играе забележителните роли на истински и мним доцент в наш институт: „Науката, брат‘чед, е като хорото – хванеш ли се веднъж, няма пускане!“.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser