Има една-едничка, но пък широкоразпространена идея: че към нашата кариера, или по-скоро – към нашата „работа мечта“, трябва да подхождаме със страст. Професията следва да е вълнуваща, да ни изпълва с идеи и с удовлетворение от живота.
В края на краищата, нали ако работим това, което обичаме, няма да се наложи да работим наистина и ден? Само че въпросното мото е мит. Доста ограничаващ, при това.
Можем ли да си позволим тази мечта?
Всички знаем какво е хоби – нещо, което вършим в свободното си време за удоволствие. Може и да изкарваме пари от него, но те рядко се конкурират с размера на стандартна заплата, не стигат за наема след развода и определено са недостатъчни, за да отгледаш с лекота две деца.
В контекста на собственото ни ежедневие трябва да започнем да мислим за „работата мечта“ като за работата, на която ще разчитаме през целия си живот“, предупреждава Наташа, финансов съветник и основател на консултантска къща за дамско кариерно ориентиране. „Постоянно сме бомбардирани с идеята да изживеем мечтата си. Но винаги трябва най-напред да се запитаме: дали тази мечта е наша собствена или нечия друга? И после: можем ли да си я позволим?“
Измамна свобода
Защото рядко, твърде рядко Insta-френдли кариерата в артистична чайна, да речем, е възможна без наличието на усърдно трудещ се партньор или заможни родители. Само че не се замисляме за това, докато скролваме между смяната на памперсите и постването на сладки бебешки физиономии в собствения ни скромен фийд или докато се чувстваме съвсем не на място в офис, който не можем да си позволим да напуснем.
Не се замисляме и за промяната на гледната точка с годините. Онова, което на 20 ни изглежда като работа мечта, на 30 вече не е чак толкова привлекателно. Знам го от моя позната, която, заради порива да е фрийленс стилист, трябваше да влачи куфари с дрехи по плажа в 6 сутринта. Снимките по изгрев слънце й донесоха хонорар, покриващ частица от наема на споделената с още две момичета квартира. Тогава това изглеждаше като успех. Днес мрънкането е изместило страстта й, защото онова, което приятелката ми истински иска сега, е сигурност. За себе си и за майчинството, което ѝ предстои.
Въпрос на ценности
„Повечето жени ще се сблъскат с тези промени в движение. Ценностите се променят. Така че, макар да си има време и място за следване на сърцето, прекалените наивност и романтизъм определено не ни помагат“, смята Наташа.
Тя се ядосва, че в определени сфери на кариерното консултиране все още акцентът при жените продължава да е върху т.нар. „софт“ ценности, вместо върху прагматичните. Докато мъжете са далеч по-отворени към статута, парите и влиянието, дамите са насочвани да мислят за личната си удовлетвореност като за нещо ексклузивно.
Мантрата на нашето време
Да следваш мечтата си е нещо като мантрата на нашето време. Макар че, колкото и да е парадоксално, тя се отплаща най-често тъкмо с лична неудовлетвореност. С все по-ширещо девалвиране в стойността на истинската работа – онази, скучната, редовно заплатената, вършена от големите, възрастните, зрелите хора. Онази, която ще даде на една жена стабилна почва за засилване и оттласкване към други, далеч по-големи мечти.
Онази, която ще върне креативността в орбитата на забавлението, игрите и любовта. Вместо да се опитва да я осребри.
