Обект на желания, средство за комуникация, витрина на душата и още много са ролите, които изпълнява човешкото тяло. То обича да бъде забелязвано, да се държи като провокатор и ексхибиционист, но също така да се крие срамежливо от погледите. Какво казва то за човека, който го „носи“? Какъв е неговият език? Можем ли да го разгадаем?
През погледа на психолозите нещата изглеждат по-ясни…
Защо жените и мъжете се отнасят различно към телата си?
Разликата идва от обществения натиск върху физиката на жената. Нейното тяло все повече е подчинено на определени стандарти. Тази несправедливост не е от вчера, но днес правилата са по-строги. В същото време мъжете са освободени от подобен терор или могат да му се подложат само по собствено желание.
По-крехко ли е женското самочувствие?
Не, самочувствието не зависи от пола, а от детството. Ако родителите са имали доверие в себе си и в детето си, ако са му давали любов и грижи, без да го задушават, то ще има вяра в себе си и ще бъде уравновесено. В обратния случай – депресивни родители без самочувствие или задушаващи детето със собствените си неосъществени амбиции могат да го направят несигурно.
3 НАЧИНА ДА ПОВДИГНЕТЕ САМОЧУВСТВИЕТО СИ
По отношение на тялото в първия случай порасналото дете не изпитва потребност да прилича на образите от списанията, за да се чувства щастлив човек, докато във втория тялото става източник на тревоги и потиснатост.
Защо някои хора превръщат тялото си във фикс идея?
Това изразява психическа лабилност. Често става дума за емоционален недостиг и самота или пък за сложни отношения с родителите. Във всички случаи човекът, който непрестанно мисли за това, как изглежда, страда от безпокойство, което се стреми да овладее, като си налага строги правила със сериозни последици – нечовешки диети, многобройни пластични операции, а в по-тежките случаи анорексия и депресия.
Кога пластичната хирургия е неуместна?
Лекарят може лесно да прецени кога желанието за физическа промяна е продиктувано от дълбоко неприемане на собствената личност и от психическа нестабилност. Пластичната хирургия в този случай не може да премахне депресията. Тя става инструмент за доближаване до някакъв идеал, който всъщност е недостижим.
КАК ДА СМЕ ПО-УВЕРЕНИ В СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО
Разбира се, разкрасяващите операции могат да подобрят някои физически черти и така да помогнат на някои хора да харесват повече самите себе си, да се приемат и да добият по-голямо самочувствие, но не могат да решат тежки екзистенциални проблеми.
Как се изгражда отношението към собственото тяло?
Живеем в общество на естетически диктати, в което образът на тялото се използва непрестанно с търговски цели. В Африка хората все още се отнасят към телата си напълно освободени от подобни догми, гордеят се с тях и с радост ги показват, танцуват и се движат без комплекси. В Европа и САЩ това далеч не е така.
5 КАЧЕСТВА, ПРИСЪЩИ НА УВЕРЕНИТЕ ЖЕНИ
Осъзнаването на собственото тяло започва от физическия контакт с майката – от кърменето, галенето, къпането и масажите. Детето се чувства обичано и има доверие в околния свят. Чувствайки тялото на майка си, то открива своето. Следващ етап в този процес е мастурбацията през пубертета. Родителите трябва да приемат това като начин за себепознание и да не възпрепятстват детето си. Важното е мастурбацията да не се превърне в бягство от действителността – в такива случаи е добре да се потърси мнението на психолога.
Тялото винаги носи следите от детството – походката и жестовете ни подсказват как сме живели като деца.
Разкрива ли тялото това, което се опитваме да скрием?
Да. Езикът на тялото не лъже и разказва за нас много повече, отколкото си мислим. 80% от комуникацията се изразява чрез жестовете, които са спонтанни, освен ако човек не иска непременно да заблуди и полага усилия за това. Но дори и в тези случаи някои детайли издават истината – бягащият поглед например. Хората, които гледат в очите, обикновено общуват с лекота и имат добро самочувствие.
Каква е ролята на тялото в стремежа ни към щастие?
Нашата телесна обвивка е компанията ни за цял живот. Трябва да обръщаме повече внимание на тялото си и да си признаем, че физическите контакти с други хора са важни за нас. Тялото има нужди, които трябва да задоволяваме – то обича хигиената, добрата храна, иска да е гъвкаво и здраво. Щастието включва грижата за него, но и способността ни да го приемаме и обичаме такова, каквото природата ни го е дала.
