Никога не бях ходила там, нямах и никакви очаквания, оставих ги в София, въпреки че всички около мен, които вече са го посетили, не спираха да ми разказват колко невероятен е този Рим.
Е, сложих най-красиивите си летни рокли в куфара, най-удобните обувки и заминах сама. Оказа се най-доброто решение, което взех това лято.
Веднага след ранния полет се настаних в хотела в стая с невероятна гледка към базиликата Сан Джовани ин Латерано, едно от централните места в града и само на десет минути разстояние пеша от Колизеума.
Бях нетърпелива да се впусна в прегръдките на Рим – горещи, лепкави, но нежни и романтични. Градът ме посрещна с тълпи от туристи, но не от онези, в които искаш да се изгубиш, а да бягаш от тях. Беше неизбежно, защото нямаше как да не мина покрай Колизеума, Дворецът на Виктор Емануил, Фонтана ди Треви, Испанските стълби и пиаца Навона. Нещо, което ми отне не повече от три часа и то с ходене.
Така преглътнах сблъсксъка с тълпите за малко, за да се губя после с часове из малките улички, да се наслаждавам на вегетарианска паста в някое уютно ресторантче, да пия вино сред местните на един от малките красиви площади в центъра на Рим и да поемам на големи глътки оставането насаме със себе си. И после пак да вървя, понякога без посока, но задължително със сладолед в ръка.
Още преди да замина бях решила, че няма да ходя до Ватикана и не искам да видя папата. Ще го оставя за следващия път, защото съм сигурна, че ще се върна някой ден тук.
Вместо във Ватикана се потопих сред прохладата на парк Вила Боргезе.
Град в града, където сред огромни дървета, цветя, поляни, езера, малки кафенета и тишина са разположени галерия „Боргезе“, Къщата на киното и още много забележителни места, в които да се скриете за малко от жегата. Аз предпочетох да не стигам до крайната точка и завих по небезизвестната Виа Венето. Там, където са се случили някои от най-красивите любовни истории в киното, там, където са се родили някои от най-великите филми.
Поела от заряда и вдъхновението на тази известна улица и не без намесата на един освежаващ аперол, се отправих към Palazzo delle Esposizioni, за да разгледам изложбата Hollywood Icons, включващата 161 фотографии на легендарните имена в киното – от Чарли Чаплин до Марлене Дитрих, Гари Купър и Марчело Мастрояни. Фотографии от личната колекция на известния писател и журналист John Kobal. Фотографии, които всички сме срещали през годините, но накуп те пренасят в Златните години на Холивуд, оставили най-трайна следа в истрията на киното. Изложбата продължава до 17 септември.
Другата, която си заслужава да бъде разгледана, е тази на Botero в Compleso del Vittoriano, който се намира на гърба на Двореца на Виктор Емануил.
Наивизмът на твореца може да ви изненада, дори шокира, но е толкова истински, че да не отделите поглед от някоя картина поне няколко минути. Може да го направите до 27 август.
Най-спиращата дъха изложба обаче бе Imperdibile Marylin, посветена на Мерилин Монро, включващата лични вещи, включително и любимият й аромат Chanel N5, писма, костюми от филми, оригинални сценарии на филмите, в които е играла и много фотографии.
Целият свят на малкото голямо момиче, което искрено казва: „Аз съм добра, но не съм ангел. Прегрешавам, но не съм дявол. Аз съм просто малко момиче в големия свят, опитващо се да намери някой, когото да обича.“ Изложбата продължи едва до 30 юли в Palazzo degli Esami в артистичния квартал Trastevere.
Из неговите улици е задължително да се разходите. Те са напоени с още повече романтика, тишина и спокойствие. А малките ресторанчета по тях са по-уютни, по-вкусни и по-евтини. И романтични. Да, Рим наистина е един от най-романтичните градове. Дори повече от Париж.
