Захари Карабашлиев разтърси литературния свят у нас с романа си „18% сиво“ още през 2008 г. Писателят, роден във Варна преди 47 години, близо 18 години е живял в САЩ. Той е завършил българска филология в Шуменския университет, художествена фотография в университета в Охайо и филмови продуцентски класове в Лос Анджелис. Дълги години е живял в Сан Диего и пише драматургия на български и английски. Пиесата му „Откат“ печели голямата награда на „Друмеви театрални празници“ в Шумен. Пиесите „Аутопсия“ и „Неделя вечер“ също му носят отличия на наши и международни конкурси.
Ето какво сподели за несъвършените жени Захари Карабашлиев пред ELLE преди време:
„Истината е, че ние, мъжете, всъщност нямаме нищо против перфектните жени. Те трябва да имат устните на Анджелина Джоли, гърдите на Чарлийз Терон, задника на Скарлет Йохансон и интелекта на Жан Бодриар. Освен това да са забавни като Тина Фей, добри като майка Тереза и да говорят български като Аня Пенчева. Ние, мъжете, нямаме никакъв проблем с перфектните жени и бихме прекарали някакво време с колкото може повече от тях. Решавам да ползвам интернет и да потърся връзка с такива. Отварям google и пиша perfect women. Търсачката ми праща 8 милиона 730 хиляди резултата за перфектни жени. Странно. Сега пиша imperfect women и google ми дава само 3 милиона 590 хиляди връзки към такива. Излиза, че перфектните са два и нещо пъти повече. Хм. Пиша отново, този път на български „съвършени жени“, и резултатът е 78 хиляди. Така. Сега „несъвършени жени“ - само 7800. Излиза, че несъвършените жени в България са 10 пъти по-малко!
Обаждам се на Грамен Тончев, мой приятел от Ню Йорк, пластичен хирург. Грами, казвам, така и така помолиха ме да напиша няколко думи за несъвършените жени, а твоята работа е свързана с коригиране на някои „неточности“ у женския пол. Какво мислиш? „Виждаш ли... - казва Грамен - аз като пластичен хирург не обичам да премахвам несъвършенството, аз просто го правя по-приемливо. „Малките несъвършенства - продължава той - навярно още в ранна възраст стимулират организма да произвежда нещо, което да ги компенсира. Нещо като... необяснимия чар, например. Забелязал ли си колко от най-красивите жени, които си виждал, са лишени от чар?“
Да, казвам. Наскоро се наложи да говоря с една такава. Беше като че слязла от корицата на списание и почти толкова плоска. Интелектуално.
Да, ние нямаме нищо против съвършените жени. Най-вече нямаме нищо против да ги гледаме. Ако може – на снимка или екран, но задължително не на живо. Защо е така? Защото нямаме кой знае какво да си кажем с тях. Защото тръгваме да им „дирим кусурите“. Но защо? За да намерим нещо, което ги прави по-малко перфектни? Да ги направи по-възможни за нас? Да ги направи такива, каквито ние всъщност ги искаме – несъвършени? Да, ние харесваме перфектните жени, но отегчението, което те произвеждат у нас, е понякога нетърпимо. Много повече ни възбужда:
- това леко кривнато зъбче, което виждам, когато избухваш в смях,
- този едва забележим белег на бузата,
- това екстра килограмче,
- тези прекалено остри колена,
- тази дясна гръд, леко по-голяма от лявата (но само посветени знаят това),
- това връхче на лявото ухо, леко по-щръкнало от другото,
- смешния палец на единия крак,
- нетактичната забележка, неумело разказаният виц, начинът, по който правиш ляв завой, това, че забравяш важни за мен неща, невъзможността ти напълно да откажеш цигарите, това, че се изчервяваш, когато ти прошепна някоя от онези думи... Тези имперфекции, които те правят това, което си...
Истината е, че ние, мъжете, харесваме съвършените жени. Но можем да обичаме единствено и само несъвършените. Тези, чиято красота не можем никога докрай да разгадаем.“
Ние харесваме перфектните жени, но отегчението, което те произвеждат у нас, е понякога нетърпимо.
