Преминете към основното съдържание

Защо си разменяме подаръци?

Рождество Христово едва ли би било толкова вълнуващо без този ритуал
© iStock

От чисто религиозна гледна точка този обичай има библейски характер. Свързан е с подаръка, даден на Исус от източните мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата там звезда, а именно тамян, злато и смирна. Тамянът е използван от евреите за изразяване на почитта към Исус. Златото символизира царската слава на Христос, който бил смятан за Цар на царете. Смирната е поставяна върху мъртвите тела и символизира страданието и смъртта на Христос. Сама по себе си Коледа се смята за дар, огромен подарък, който Бог изпратил на света преди повече от 2000 години – а именно Исус. В Евангелието на Йоан се казва, че Бог обича света твърде много и затова му е дал единствения си син, за да може, който вярва в него, да не бъде изгубен и да получи вечен живот.

Осмислянето на Коледа като празник на милосърдието се корени още по времето на Римската империя. Тогава хората, които заемали високо място в обществото, по време на зимните празници трябвало да поднасят дарове на императора. С тези дарове се подчертавала славата на императора, който се възвеличавал до Бога слънце. Християните в по-късни времена променили този обичай и започнали да носят в църквите специални кутии с дарове, които били отваряни на 26 декември и раздавани на бедните. Това се спазва и днес в някои краища на света. В Оксфорд например е разпространена благотворителна дейност за събиране на коледни дарове, предназначени за онкоболни хора. В миналото в Холандия кутиите с дарове били направени от необработена глина във формата на прасенца.

Идването на Божия син се празнува седмици преди самата Коледа (някъде от 1 декември до деня на Коледа). Това е времето, в което всеки се подготвя за големия празник. Съществуват три значения на т.нар. период на очакване. Първото е идването на Христос на света като бебе, за да живее като човек и да умре за хората. Второто е желанието на Христос да се присъедини към нашето битие, да стане част от нас. И третото е насочено към бъдещето, когато Исус ще се върне на земята Съдия. Много хора постят през периода на очакването. Така те се концентрират върху подготовката за празника и се пречистват. Коледните дарове присъстват още в този период на очакване на големия празник. В някои европейски страни като Германия се използват гирлянди с висящи по тях малки кутии или торбички. Всеки ден хората намират малки подаръчета в тях.

За броене на дните до Коледа се използват и два вида свещи. Първите имат написани върху тях всички дни. Всеки ден се пали и изгаря по малко от свещта. На Коледа всички свещи се изгарят докрай. Другият вид се използва повече в църквите, отколкото в домовете, и представлява свещник във формата на корона с пет свещи. Той носи символно значение, като всяка от петте свещи символизира определени неща, свързани с християнството. Така например, първата символизира Исайя и предсказанията за идването на Божия син. Втората представя Библията. Третата – Мария, Божията майка, четвъртата – Йоан, който подготвя хората на Израел за учението на Исус. Последната, която е в средата, символизира самия Исус. Тя се пали на Коледа и означава Божия светлина. Тя е най-големият дар, който хората ще получат на Коледа.

Един от църковните дарове в някои южни страни е портокалът, който е свързан с интересна легенда. Тя разказва за децата на едно семейство. Те били много бедни и нямало какво да занесат в църквата. Тогава взели един портокал, който обаче бил започнал за загнива в горната си част. Решили да изрежат развалените парченца и поставили свещ на тяхно място. Така плодът се превърнал в необикновена лампа. Смятайки обаче, че така подаръкът ще изглежда твърде обикновен, децата се заели да украсят портокала с подръчни материали. Омотали червена панделка през средата на плода и я завързали с четири конеца, в краищата на които поставили малки стафиди. Забили четири клончета с плодове и занесли своята необичайна лампа в църквата, притеснени от реакцията на хората. За тяхна голяма изненада пасторът похвалил подаръка и подчертал колко специален е той поради няколко причини. На първо място портокалът е кръгъл като света. Свещта стои изправена и дава светлина като любовта на Христос към хората. Червената панделка обгръща целия портокал в кръг и е символ на Христовата кръв. Четирите пръчици показват четирите посоки на света, както и четирите сезона. Плодовете и ядките символизират плодовете на земята, подхранвани от слънчевата светлина и дъжда.

Получаването на дарове е свързано с още един обичай, разпространен преди Втората световна война. Тогава голяма част от месарите, млекарите и други продавачи на Коледа обикаляли местата, където доставяли своите стоки и събирали специални коледни кутии, които хората приготвяли за тях като бакшиши.

В България подобно е сурвакането, което се изпълнява от децата на 1 януари, Васильов ден.

Днес размяната на коледните подаръци се е превърнало в ключов момент от празника. Постепенно станали все по-разнообразни. Голяма роля при избора им започнала да играе рекламата, която навлязла широко най-напред в Америка. Въпреки че самите коледни подаръци вече не носят онзи символен и религиозен смисъл от миналото, те зареждат с романтично настроение коледната нощ. Хората се стараят да зарадват, да изненадат близките си с уникални и интересни варианти. Естествено, неизменно свързани с образа на дядо Коледа или Санта Клаус. Дядо Коледа отвежда към легендите за св. Николай, наричан още Бащата на Коледа. Той дарява всички хора, като в различните краища по света подаръците се откриват на различни места – в ботуши, в чорапчета, край камината или под коледната елха. В миналото, за да почетат св. Николай, на неговия празник родителите подарявали на децата лакомства и плодове. Днес най-рано подаръците се раздават на 6 декември – в Холандия, Белгия, Германия, Чехия. В САЩ, Япония, и други страни се дават на Коледа, 25 декември. В България се поставят под елхата и се отварят на сутринта след Бъдни вечер. Най-късно подаръците се разглеждат на 6 януари – в някои католически страни като Испания и Мексико.

При подаряването водещ е моментът на изненадата. Известната поема „Нощ преди Коледа”, създадена от американеца Клемент Моор през 1822 г., описва Санта Клаус, който се спуска през комините и хвърля чорапчета, пълни с коледни подаръци. След което мигновено изчезва в тъмната нощ със своята шейна с пеещи елени. Именно дядо Коледа е онзи чуден старец, който носи изненада, радост и щедрост. Той е невидим и неуловим, но присъства навсякъде около нас. Така, както Исус и неговата любов.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser