В класическия смисъл музата почти винаги е жената, която вдъхновява мъжа — художника, дизайнера, поета. Твоят проект обръща тази традиция на 180 градуса. Какво се променя, когато жената вече не е нечия муза, а сама определя кого и какво вдъхновява?
Жената-муза в 21 век е всичко, което тя самата пожелае да бъде. Тя има свободата да избира, да създава, да променя и да показва най-добрата версия на себе си. Именно затова този проект е създаден от жени за жени. Защото вярвам, че преди да бъдем нечия муза, първо трябва да станем собствената си муза.
Самите ние трябва да се вдъхновим от себе си, по начина, по който искаме да изглеждаме, да се чувстваме, да присъстваме в света и от това, което искаме да оставим след себе си. Всяка жена според мен трябва сама да задава посоката на живота си и да избира какво място да заема в обществото.
Избрала си 20 жени от различни сфери и с различни истории. Какво ги обединява?
Всички тези жени са много различни, защото имат различни професии, характери, житейски истории и пътища. Но това, което ги обединява, е вътрешна им сила.
И тази сила има различни измерения. Понякога е видима, понякога е тиха. Понякога е категорична, а понякога се проявява именно в уязвимостта. Има страхове, съмнения, моменти на слабост. Но в същността си ние сме изключително силни.
Може ли жената да бъде обективна към други жени или винаги ги гледаме през собствените си представи за красота, успех и женственост?
Мисля, че жената много често гледа себе си през очите на другата жена. Сравнява се, понякога оценява собствената си стойност през това, което вижда в другата. И точно затова исках този проект да бъде създаден за жените, защото ние можем да се вдъхновяваме една от друга по невероятен начин.
Аз вярвам, че всички сме музи! Всички можем да бъдем нечие вдъхновение стига първо самите ние да повярваме в себе си.
В проекта има много конкретен жест — жената облича смокинг и застава пред огледалото. Какво искаш да се случи в този момент?
За мен беше важно, когато жената се види в смокинг, първо да види силата, която притежава и след това да види своята женственост. Защото жената може да бъде изключително красива, чувствена и секси както в рокля, така и в костюм. Но винаги, когато облече смокинг, в нея се появява още едно измерение на силата.
Това е и ключовият момент в проекта — трибютът към колекцията Le Smoking на Ив Сен Лоран от 1966 година, която променя начина, по който светът вижда жената в костюм.
Защо смокинг? Какво носи той като символ за теб, което една рокля не би могла?
Сила! Жената в смокинг може да контролира целия свят.
Жената в рокля може да бъде нежна, чувствена, ефирна. Но когато жената облече смокинг, тя задава посоката. Тя рулира. Тя взима решенията. Тя може да се справи с всичко. За мен смокингът е символ на увереността, свободата и правото на жената сама да избира посоката си.
„Ние израстваме чрез обединение и приемане. Не чрез съревнование.“
Вярваш ли, че една жена може да промени живота на друга просто чрез начина, по който живее собствения си?
Разбира се! За мен това да едни от най-големите трансформации.
На първо място трябва да познаваме собствените си граници и представи как искаме да изглеждаме, какъв образ искаме да създаваме и какъв живот искаме да живеем. И когато срещнем жена, която може да бъде наш пример за муза, ние можем просто да се учим от нея. Тогава се случва тази алхимия на енергия, който за мен е толкова градивна.
Ние израстваме чрез обединение и приемане. Не чрез съревнование. Не чрез ревност. Не чрез „аз съм по-добра от теб“. Всички сме еднакви по своята човешка стойност. Просто имаме различна сила и различен начин да я изразяваме.
Има ли жена, която буквално е отворила врата за теб в момент, в който сама не си знаела как да я отвориш?
Много са жените, които са ми отваряли врати. И много са жените, които са ми затваряли врати. И на едните, и на другите съм изключително благодарна.
Тези, които са ми отваряли врати ме научиха да виждам посоката, която ми задават, и хоризонта, който искам да достигна. А тези, които са ми затваряли врати, ме научиха да разпознавам повратната точка. Да разбера кога една врата трябва да остане затворена и кога е време да сложа край. И двете са важни за пътя ми.
„Аз вярвам, че всички сме музи!“
Ако можеш да поканиш една жена от друга епоха на брънч, коя би била тя и за какво бихте си говорили?
Безспорно Габриел Шанел! Жената, която създава малката черна рокля и отваря една съвсем нова еволюция пред жените. Дали щеше да бъде същата жена и същият феномен, ако беше избрала друг живот. И каква цена всъщност е платила за своя успех?
Има и още една жена, с която бих искала да разговарям - Мария Калас. С нея бих говорила за малко по-лични теми. Бих я попитала защо избира да постави кариерата и живота си в застой заради зависимост от любовта към един мъж. Защо една жена, която целият свят боготвори, може да загуби увереността си заради един човек?
Коя е женската привилегия, за която рядко говорим?
Женската привилегия е свободата да бъдем много неща едновременно. Истинската сила е в правото да кажеш „не“, да поискаш, да приемеш помощ, да смениш посоката и да не се оправдаваш за това.
Имаше ли момент по време на снимките, в който си каза: „Ето това е причината да направя този проект“?
Всъщност целият проект е един изключително интересен и личен терапевтичен процес за мен.
През тези снимки аз сякаш видях отново всичките тези години, през които съм работила, срещала съм тези жени, създавала съм отношения с тях — професионални, приятелски, лични.
И в един момент разбрах, че сме израснали по начин, който ни е оставил верни на нещо много по-голямо от самите нас и това е взаимното доверие на приемането. На това да се погледнем една в друга като в огледало.
Да имаме лоши дни. Да падаме. Да бъдем уморени, раздразнителни, нетърпими дори към самите себе си. Това също сме ние.
Арт директор и продуцент СТАНИМИРА ЯНАКИЕВА, фотографии ПЕТЯ ЧОЛАКОВА, грим ГЕРГАНА ПАЩРАПАНСКА, коса НАДЯ ИЛИЕВА, асистент стилист КРИСТИН КОШАРЕВСКА, организация и коoрдинация АЛЕКСАНДРА ДИМОВА
