Някои изобретения прославят своите автори, които се гордеят, че са успели да направят пробив в науката. Но не и в случая с Робърт Опенхаймер, който осъзнава опасността от ядрените оръжия едва когато ги разкрива на света.
Робърт Юлиус Опенхаймер е роден в Ню Йорк през 1904 г. в семейство на богати евреи, емигрирали от Германия. Като дете бъдещият учен е срамежливо момче, заради което е тормозен от децата. Самият той признава, че е бил "отвратително добро малко момче", а от другите деца получил прякора "Сладък".
Като тийнейджър Опенхаймер показва заложбите си за физика, завършвайки Харвардския университет с отличие само за три години вместо четири. Освен това талантливият младеж учи теоретична физика в университета в Кеймбридж във Великобритания, както и в университета в Гьотинген, където получава докторска степен на 23-годишна възраст.
Докато е в Германия, Опенхаймер създава нови приятели, с които споделя комунистическите идеи: Робърт е привлечен от факта, че тази идеология се противопоставя на фашизма, който вече набира скорост.
Разочарован от комунистическите идеи и страхувайки се от преследване, Робърт напуска Германия и отива в САЩ. Там младият физик получава покана да се присъедини към други учени, участващи в разработването на ядрена бомба. А това е предложение, което Опенхаймер не може да откаже, тъй като цялата му кариера е свързана с ядрения потенциал.
В онези години значението на създаването на ядрена бомба е по-голямо от всякога. Американците се страхуват, че германските учени напредват в разработването на ядрени оръжия и че ще ги използват по време на Втората световна война. Ето защо възниква въпросът за спешното създаване на секретна лаборатория, чиято цел е да направи ядрена бомба преди германците.
Освен Робърт Опенхаймер в проекта „Манхатън“ са привлечени най-големите мозъци на Англия и Америка, но именно той оглавява лабораторията. Властите се противопоставят на това решение - бивш комунист и дори обучаван в Германия. Но кандидатурата му е защитена от генерал Лесли Гроувс, който е назначен да наблюдава лабораторията и който е уверен в гения на Опенхаймер.
Скоро американското разузнаване получава данни от германски лаборатории, които показват, че Германия все още е много далеч от разработването на ядрена бомба. За разлика от Америка, която на 16 юли 1945 г. тества ядрена бомба на полигона Тринити. В началото на май съветските войски влизат в Германия и става ясно, че войната е свършила, но действителният проблем остава фашизмът в Япония, чието население приема и насърчава тази идеология. Затова, опасявайки се от „втори дубъл“, на 6 август Америка хвърля бомба над Хирошима, а на 9 август над Нагасаки.
В продължение на няколко години Америка наистина успява да запази своята мощ. Но учените, включително Опенхаймер, не са взели предвид това, което нападнатият СССР би искал да докаже на света: Съветският съюз повече няма да позволи нахлуване в своите територии. На 29 август 1949 г. СССР успешно тества първата си атомна бомба, след което американският президент Хари Труман нарежда да започне разработването на по-мощна водородна бомба.
Опенхаймер не иска да участва в по-нататъшна надпревара във въоръжаването, напуска Америка и се заема с преподавателска дейност в Англия. Подготвя и изнася 10 лекции по радиото на тема физика, които имат изключителен успех. Докато е в чужбина, Опенхаймер активно се застъпва за прекратяване на използването на ядрения потенциал за военни цели и за използване на ядрена енергия за мирни цели.
През 1960 г. Робърт Опенхаймер се обединява със световни физици и основава Световната академия на изкуствата и науките, където изнася лекции до смъртта си през 1967 г.
