От списание ELLE България
Името на Мадлен Алгафари е добре познато в България – не само в кръговете на нейните колеги психолози или на колегите на съпруга й (режисьора Нидал Алгафари), но и на всички, които са чели книгите й, които са я гледали като тв водеща в БНТ или като участник във втория сезон на Dancing Stars по bTV, и най-вече на онези, които искат да познават по-добре самите себе си. Които слушат сърцето си. Или искат да го правят, но са забравили как. Новата книга на Мадлен „Чувствам, следователно съм“ ни замисля тъкмо за тази емоционална интелигентност, като дава в художествена форма знания за чувствата и емоциите на днешния човек. „Един от най-тъжните факти в еволюцията ни е, че сме се отдалечили от умението да преживяваме и изразяваме най-автентичната си същност – това, което преживяваме“, казва психологът и психотерапевт Алгафари. „Човекът на XXI век е болен от ум“, заявява пък главният герой в една от главите на книгата. Започваме разговора с Мадлен с този цитат и я оставяме да ни въведе в непознатия и сложен лабиринт на собствените ни усещания.
Какво имате предвид с това, че човекът на XXI век е болен от ум?
Казва го Mалкият принц, който, връщайки се след 75 години, вижда, че все още не слушаме сърцето си така, както ума. Умът може да разболява, ако не е подплатен с чувството любов – това имам предвид. Т.е. думите на Малкия принц от преди почти век: „Същественото се вижда само със сърцето“, са все още пожелателно послание за днешния човек, чийто рационален интелект е отишъл много напред, но емоционалният – уви, не!
Как ни влияе днешното претоварване с информация?
Всичко е двуполюсно в нашето измерение. Всеки дефект има и ефект. Многото информация е причина мозъкът ни да образува все нови и нови нервни връзки – това е т.нар. нова теория за невропластичността на мозъка. Но може и да претоварва, разбира се. Особено, ако нямаме избирателна „цедка“ и не редуваме работата с почивка, както и да балансираме количествата на входящата и изходящата информация. Важно е да „влиза“, но е много важно и да „излиза“ от нас енергия, иначе следва претоварване на системата. Може да излиза под всякакви форми на творчество или отпускане и развлечение. Разреждането е най-ефикасно, когато е съпроводено с удоволствие. Тогава освобождаваме място за постъпващата информация. Важно е да знаем, че част от нея е рационална, но част е ирационална и физична. Еднакво са значими и трите, защото човекът функционира на тези три нива: мисли, емоции, тяло.
А от какво е „болна“ жената в XXI век?
Липсва ни осъзнатост на всички – мъже, жени. „Болна“ не звучи добре, но всъщност, доколкото невротичните ни симптоми са ни отделили от първоприродата, то тогава действително е нездраво. Често днес се срещат жени, „болни“ от изгубена женственост, омъжкарени или просто безполови. Състезаващи се по мъжки със света – нещо, което не е в женската природа. Не казвам, че еманципацията е лошо нещо, но нейните крайни форми на карикатурен, войнстващ феминизъм категорично са нездрави. Това води и до множество симптоми – телесни, психични – които са протестните сигнали на тялото и душата. Освен това, днешната жена е поизгубила баланса между различните аспекти на женствеността: майката, принцесата, хлапачката, любовницата... Някои от тях са потиснати за сметка на други. А потиснатите ни аспекти винаги започват да протестират под формата на симптоми, които казват, че не даваме на някоя част от нас да диша.
Когато не можем да назовем емоцията, не можем и да я владеем.
Със заглавието на книгата си влизате в спор с Декарт и неговото „Мисля, следователно съществувам“. Възможен ли е баланс между мисълта и чувствата?
Възможен е, разбира се. Нали това е целта на психотерапията. Това е процес на доброволно израстване, постигане на осъзнатост и намиране на алхимичната златна среда у нас. Това ни прави здрави и щастливи. Важно е да започнем да чувстваме с ума и да мислим със сърцето, за да не позволим крайностите да ни правят нещастни. Ако продължим да мислим по този начин – откъснат от сърцето, може и да не съществуваме повече в един момент – затова споря с Декарт. Освен това, правя разлика между „съществувам“ и „съм“. И компютрите мислят, но не са. Много хора могат да мислят едно и също, но в една и съща ситуация ще чувстват различни неща. Това, което стои зад „съм“ е преживяното, то ме прави индивид, различна, Аз.
Какъв е вашият съвет – как да спрем потока от мисли и да се вслушаме повече в чувствата си?
Като първо се вслушаме в тялото. То подава сигналите за това, което преживяваме. Като съзнателно се грижим за задоволяване на съкровените ни потребности. Като правим нещо, което обичаме. Не да спираме мислите е нужно, а да реабилитираме спонтанността и автентичността на преживяването и на изразяването му.
Като говорим за чувства, може ли прекалената чувствителност също да ни разболява, и ако да – кога и защо?
Има и хиперемотивни хора. Но е добре да различим емоциите, които са реакции на Егото и тези на душата. Балансираният човек, който е тръгнал по пътя на себепознанието, не може да се саморазболява. Важно е да се проумее разликата между чувства и емоции. Затова има цяла глава в книгата.
Често днес се срещат жени, „болни“ от изгубена женственост.
Герои в книгата ви са 36 от основните чувства и емоции. Малко от нас могат да дадат толкова имена на нещата, които изпитват. Как успяхте да дадете на чувствата толкова лица в книгата?
Главният герой в книгата е Ной, който трябва да прибере в Ноевия ковчег-сърце всичките си чувства и емоции, за да мине през „Потопа“ и стигне новото време. Тези 36 чувства и емоции говорят на Ной, т.е. на всеки един от нас. Но те са много малка част от всичките ни емоции и чувства. Аз дори много трудно успях да ги сведа само до 36 в четири групи – на страха, гнева, болката и радостта. Именно това ми се иска да постигне книгата – да ограмоти малко читателя по отношение на собствения му емоционален свят. Защото действително е много тъжно, когато не можем да назовем емоцията, а това означава, че не можем и да я владеем, да й дадем ход, т.е. тя не може да изпълни основната си функция на комуникативен инструмент. Най-противоестественото нещо е да се потиска емоцията, която и да е тя. А неразбирането на хората идва от неумението да различат емоции от чувства и т.н. Опитах достъпно и с примери да поднеса тези знания – какво става в тялото, когато изпитваме различните емоции, за какво служат, физиката и химията, както метафизиката и алхимията на емоционалния ни живот, кога емоцията става чувство... Повишаването на емоционалната интелигентност и развитата вече рационална интелигентност са условие за вървенето към духовната интелигентност, която може да промени много неща в живота на днешния човек и да го обърне към добротворството и любовта. Иначе, хладният ум, онемял за сърцето.... може и да убива!
Речник на чувствата и емоциите
Новата книга на Мадлен Алгафари размисля и разчувства, за да излекува и върне същността на обезприродения човек. На страниците й ще откриете, поднесена в емоционална форма, разликата между чувства и емоции, физика и химия на чувствата и емоциите и тяхната метафизика и алхимия. Героите са Ева, Прометей, Пандора, Малкият принц, Пинокио, Ной, Системата, самата Мадлен и нейното любопитство. В аудиокнигата изповедите им са озвучени с 36 вида водни стихии. „Чувствам, следователно съм“ е като художествен речник на чувствата и емоциите. „В нея те са живи и говорят“, казва авторката. „Говорят истината. Време е да ги чуем, ако искаме да оздравеем, ако искаме да оцелеем.“
Текст Петра Денчева
