Случвало ли ви се е да сложите край на връзка, обещавайки си, че никога няма да се хванете отново с такъв човек? И после се оказва, че следващият ви партньор прилича на предишния в много отношения? Дежа ву, но от онези, неприятните...
Имаме ли „тип“? И наистина ли се придържаме към него цял живот?
Отговор на този въпрос дават психолозите Йобин Парк и Джеоф Макдоналд от Торонто. Те са анализирали данните от 9-годишно проучване, направено в Германия. Анкетираните е трябвало да предоставят информация относно свои личностни характеристики и такива на техните настоящи и бивши партньори.
СЕКСЪТ ЗА СБОГОМ – ЗА И ПРОТИВ
Парк и Макдоналд се фокусират върху 332 човека, които в рамките на проучването имат един настоящ и един бивш партньор, т.е. и вторите и третите лица са също участници в проучването. С цел постигане на максимална обективност и минимизиране на пристрастността анализът изолира едни сходства за сметка на други. Личностните характеристики на бившите партньори са били отнесени към докладваното от настоящите партньори, така че на практика асоциацията не е отчетена от този, който е имал връзка с тях.
Изводът: Срещаме се не само с хора, които са като нас; срещаме се с хора, които по някакъв начин си приличат помежду си. И идва следващият въпрос: къде трябва да се търсят причините за това?
